Великата китайска стена, която се извива на 21 000 км в северната част на Китай е едно от най-известните човешки творения. Тя е обявена за едно от новите седем чудеса на света, наред с Тадж Махал и Колизеума.
Обявена е за час от световното наследство на ЮНЕСКО през 1987 година. Когато туристите пристигнат в Пекин, те се стоварват на тълпи с автобуси до най-известните части на стената.
Странните правила за поведение на китайски плаж
Малцина, обаче, отиват до една друга част от стената.
Участъкът Дзиенкоу се извива по билото на назъбени зелени планини на дължина 20 км. От долината отдолу той изглежда сякаш лед е покрил всеки планински връх.
Намира се на едва 100 км от Пекин, но е напълно различен от своите по-известни съседи Бадалин и Мутиеню. Тук няма магазин за сувенири или „Старбъкс“, няма седалкови или кабикнови лифтове. Никой не ви чака, за да ви продаде билети.
Никой и не предлага лесен достъп до там. За да стигнете до тази отсечка от стената, трябва да се катерите 45 минути в планината. Доскоро там не са правени и никакви реставрации, съобщава Би Би Си.
Построен през 16-и и началото на 17-и век, този участък не е ремонтиран с векове. 7 км от него са пострадали особено много. С времето кулите са се превърнали в купчини камъни. Някои част от стената са се срутили напълно и така някога широката стена се е свила до широчина, по която може да премине само един човек. Дървета и храсти са избуяли от земята и са направили стената да прилича повече на гора, отколкото на укрепление.
Липсата на ремонтни дейности по стената я е направила живописна, но опасна. „Всяка година един или двама души умират, изкачвайки тази част от стената“, казва Ма Яо, проджект мениджър във фондацията, финансираща последната реставрация. „Някои умират като се катерят и падат надолу. Други – като ги удари светкавица“, добавя той.
За да се предотвратят новои трагедии, и за бъде запазен Дзиенкоу за бъдещите поколения, през 2015 година започва рестарвация. Най-усилената фаза от нея приключва през 2019 г. Тя е фокусирана върху отсечка, дълга 750 м.
„Можете да видите планините тук. Машините не могат да дойдат тук. Трябва да използваме хора. Но трябва да използваме технологиите, за да помогнем на тези хора да работят по-добре. Технологията ни помогна да поправим стената колкото е възможно по-традиционно“, казва Ма.
Пресичащата Северен Китай – от Манджурия до пустинята Гоби и Жълто море, Великата стена е огромна. Историята ѝ е не по-малко епична – тя е строена в продължение на над 2000 години от 3 в. пр. Хр. до 17 в. сл. Хр. от 16 различни династии.
Най-дългата и известна отсечка е на династията Мин, която строяла и издигала отново стената от 1368 до 1644 г., включително и участъка Дзиенкоу. В наши дни около една трета от оригиналните укрепления на Мин са унищожени. Едва 8% се считат за добре запазени.
Историкът Уилям Линдзи се мести да живее в подножието на Дзиенкоу през 1997 г. Той въвежда термина „дива стена“, който да илюстрира разликата между място като Джиенкоу и реставрираните туристически участъци като Бадалин.
Най-високият външен асансьор в света – влакче на ужасите с уникален изглед ВИДЕО
„Дивата стена – има хиляди километри такава, всъщност представлява най-големият в света музей на открито“, посочва той.
„Не можете да забраните Великата стена. Това е почти невъзможна задача. Затова мисля, че правителството няма друг избор, освен да започне да реконструира и да стабилизира, за безопасност. Обичам дивата стена. Но когато нивото на посещаемост стигне определено ниво, вече не става. Превръща се в трагедия“, заявява историкът.
