Голямата джамия е най-старата османска сграда в София. Това пише във Фейсбук страницата "Бохемска София".
Веднага след Освобождението тя се използва за различни нужди, а след 1892 г. в нея се помещава Народният музей.
Спирайки се някои стари махали и улици, не бива да отминаваме и улица „Леге”, станала през последните десетилетия една от най-оживените търговски улици в София. Тъй като се намирала в съседство с Буюк джамия, тя получила името „Буюк джамиси сокаги“. „Буюк“ значи по-голяма.
На джамията казвали още Коджа Махмуд, но поради големината й започнали да я наричат „Буюк“. Построена е в ХV век.
В първите години след Освобождението е служила за болница, после за санитарен склад, за държавна печатница и народна библиотека с книговезница. Сега същата сграда е реставрирана и укрепена, служи за помещение на Археологическия музей.
Докато джамията е служила за държавна печатница, разстоянието от канцеларията до книговезницата било доста голямо. Директорът наредил за побързо установяване на контакт с работниците да се постави една тръба от картон, в края на която прикрепяли свирка. когато духвали от канцеларията в тръбата, свирката изсвирвала, което показвало, че викат някого.
Тогава повиканият поставял другия край на тръбата на ухото си и по тоя начин се осъществявал „телефонният” разговор. Това бил първият телефон в България след Освобождението.
