Искрящите изумрудени води на река Шушица в южна Албания са изложени на риск заради проект, който ще отклони част от потока ѝ, предупреждават активисти.
По стотиците километри девствено крайбрежие на страната се наблюдава строителен бум, който се захранва от туризма, а новите обекти се нуждаят от вода - много вода.
Това предизвиква борба, която се повтаря с други спорове за интензивно развитие в Албания. Страната приветства инвестициите след десетилетия на бедност, причинена от комунистическото управление и неговия хаотичен разпад.
Местните жители се противопоставят на бързото развитие, като твърдят, че плановете за насочване на водата към развиващите се райони застрашават собственото им икономическо оцеляване.
В долината на река Шушица в Южна Албания редица села се събраха на протест срещу нов проект за отвеждане на вода от реката в района до близко разположен комплекс на брега.
„Битката за водата е битка за нашите деца, за нашето бъдеще“, каза пред АФП Лулезим Барди, бивш жител на Братай, едно от селата, след като отпи глътка вода от Шушица.
„Тази вода е нашият живот и ние ще продължим битката в защита на реката“, подчерта Барди.
Наблизо стотици сини тръби са подредени на строителна площадка, където работата е спряна, докато не приключи оценката на въздействието върху околната среда на спорния проект.
Ако проектът бъде възобновен, тръбите ще бъдат използвани за изграждането на 17-километрова линия за прехвърляне на вода от един от изворите ѝ към Йонийското крайбрежие, където туризмът процъфтява, предава БГНЕС.
Местните жители призовават властите да се откажат от плана, започнат за първи път през 2019 г. и финансиран със заем от 9,5 млн. евро от германската държавна банка KfW.
Жителят на Братай Сотир Захо Алиаж заяви, че подобни проекти са били обмисляни в миналото, но така и не са били реализирани.
„Нито един от тях не е бил изграден поради социалните, икономическите и екологичните последици“, каза Алиаж, докато развяваше голям плакат над каменния мост в Братай с надпис „Спасете нашата Шушица“.
80-километровата река е един от няколкото притока на по-голямата река Вьоса - един от последните незамърсени водни пътища в Европа, на който албанското правителство миналата година даде статут на национален парк.
Цяла Хърватия пред телевизорите заради мача с Албания: Затварят магазини, училища, дори парламентът
„В националния парк е забранено да се отклоняват речните води. Подобен проект би засегнал не само биоразнообразието и екосистемата, но и местната икономика, която зависи от реката“, обясни Бежана Гури от природозащитната група ЕкоАлбания.
Министърът на околната среда на Албания Мирела Кумбаро отхвърли твърденията, като отбеляза, че проектът не навлиза в защитена зона.
„Изворът, който ще се използва за въпросния акведукт, не е в рамките на националния парк“, заяви Кумбаро пред АФП, защитавайки плановете на правителството да увеличи инвестициите в страната.
„Албанското правителство не крие амбицията си да развива устойчив, елитен туризъм в хармония с околната среда“, каза още тя.
Въпреки обещанието, натискът от страна на природозащитните организации върху правителството да предприеме действия се засилва.
Този месец активисти от цяла Албания и от съседна Босна се събраха край каменния мост на Братай срещу проекта.
Сред демонстрантите бяха и „смелите жени от Крушчица“ - група активисти от Босна, които от 2017 г. протестираха в продължение на 500 дни, за да предотвратят изграждането на малки водноелектрически централи в тяхната страна.
„Отнемането на водата от нас ще разруши бъдещето ни. Това би било катастрофа, край на селското стопанство, край за добитъка ни“, каза Илия Бомбай, един от протестиращите.
„Това е нашата битка за оцеляване“, подчерта тя.
Протестиращите подкрепят икономическото развитие на страната, но призоваха правителството да търси по-устойчиви решения.
Други твърдят, че реката Шушица е засегната от климатичните промени и в някои части на района е сведена буквално до вада.
Албания разполага с повече от 150 реки и потоци и е богата на вода, но лошото управление на ресурсите води до чести проблеми.
„Заради изменението на климата трябва да се подготвим за всички сценарии“, посочи Фердинанд Бего, професор по природни науки в университета в Тирана.
„Битката за „синьото злато“ е основното предизвикателство на новото хилядолетие“, предупреди той. /pochivka.blitz.bg
