Топкапъ е великолепен и тайнствен дворец на османските султани. В продължение на няколко века входът към основната резиденция на падишаха не е бил достъпен за всеки смъртен. Едва в началото на ХХ век с указ на Ататюрк Топкапъ е превърнат в музей, от този ден всеки може да се запознае с лукса на главния дворец на Истанбул.
Но не само красивите интериори привличат вниманието на туристи от цял свят, дворецът пази много жестоки тайни, които в същото време очароват и отблъскват. Нека да разберем какви места носят отпечатъка на тъга, ужас и мистерия.
Чешмата на палача и Позорните камъни
Едно от страшните и скандални места на двореца Топкапъ е Чешмата на палача или, както го наричат още, Политическата чешма. Намира се до билетната каса в първия двор, недалеч от Средната порта.
Този фонтан е създаден специално за палачите. Следвайки заповедта на султана, палачът слагал глава върху един от позорните камъни, които са до чешмата. И вече във чешмата той си измивал ръцете.
Загадъчното сияние в морето, което се появява само нощем край няколко залива ВИДЕО
Палачите можеха да бъдат само физически силни хора. Както пишат историците, те не са имали езици, за да не могат да разкрият тайните, които са чули. В свободното си време от основната „работа” палачите били градинари, те следили за парковата растителност и цветята.
Тръбен път
А какво ще кажете за провинилите се обитатели на харема? Има легенда, че в двореца е имало тръба, чийто край висял над Босфора. Недолюбваните наложници били изхвърляни през тази тръба в морето. Може би Хюрем така неусетно успяла да се отърве от съперницата си принцеса Изабела? Тръбата, разбира се, е легенда, тъй като реставраторите не се намерили нищо подобно в двореца.
Тунели на спасението
Историкът Салих Гюлен пише, че под двореца има тунели, които по времето на султаните са служили като пътища за бягство от двореца, ако е бил пленен от врагове или бунтовници. Един от тези тунели например води от харема към парк Гюлхане.
Султанът, заедно със своите роднини, можел да слезе по тези тунели до плажа и да плава с лодки до анадолската част на Истанбул. Някои тунели се простират до квартал Еминеню, до площад Баязид.
Не са ли тези тунели, които ни бяха показани в поредицата „Великолепният век. Империя на Кьосем"? Когато Анастасия искаше да избяга от двореца, тя намери таен изход, който водеше точно до някакъв парк.
Турция окончателно се отказва от all inclusive. Какво ще предложат в замяна?
Затвор за Шехзаде
Друго тъжно място в двореца Топкапъ е Кафес. За да запази живота на братята си - шехзаде, султанът ги затварял в кафез - павилион, състоящ се от няколко стаи, където те живеели отделно един от друг.
Това трудно би могло да се нарече живот, въпреки че отвън изглежда, че е било по-хуманно и практично да не екзекутират наследниците, а да запазят живота им.
Отшелниците нямали право да напускат стените на двореца, те можели да се свържат само със своите слуги и наложници, които внимателно подбирали. Те категорично нямали право да раждат деца от шехзаде.
Шехзаде постоянно живеели в страх, че палачите ще дойдат за тях. Нищо чудно, че много от тях полудявали. Както виждаме от историята, последствията от това да бъдат в затворнически кафез са били необратими за бъдещите султани. Тъжната съдба на султан Мустафа - брат на Ахмед, както и султан Ибрахим I, с прозвище „Лудият“. Говори се, че именно заради няколко години в кафеза султан Мурад IV станал жесток.
Султан Сюлейман II, преди да стане султан, прекарал тридесет и девет години в кафез. Той казал тези думи: „По-добре е да умреш веднага, отколкото да умираш всеки ден. Какъв ужас изживяваме с всеки дъх."
