България просперирала по време на управлението на цар Иваница. Заради снажната му осанка гърците го нарекли Калоян. Царят печелил всяка година по една битка. Присъединявал към България стратегическите вражески крепости. В един от боевете дори успял да плени самия император Балдуин от Фландрия - прочут воин, смятан за непобедим.
Царят уважавал смелостта и на своите, и на враговете си. Затова вместо да посече победения, заповядал да го затворят в една от кулите на крепостта, но да се отнасят с него като към доблестен воин. Пазачите го наблюдавали как всеки ден стои до зидовете, с ръце на гърдите, загледан с мъка към своите земи.
Още един човек внимателно изучавал воина - българската царица. Тя била самотна, защото царят по цял ден или уреждал делата в държавата или водил битки с маджари, гърци и латинци.
Царицата не сваляла поглед от красивия воин. За разлика от българите, косите му били руси, а тежки къдрици падали по широките му рамене. Лицето му било изпито, но сините му очи били дълбоки и тъжни, винаги горди. Когато Балдуин отместил поглед от необятната гледка и се вторачил в царицата, сърцето й спряло. Оттогава мислите й се връщали само към сините очи на рицаря. Дни наред нямала покой, докато най-сетне решила да пристъпи съпружеската и царската клетва, и да му предложи свободата и сърцето си. Изчакала една от безлунните нощи, преоблякла се в дрехите на прислужницата си и влязла при Балдуин. Признала любовта си и му обещала винаги да е до него.
Той я гледал смаян, а после отговорът му бил категоричен - отказал да я последва, отказал да я обича, защото сърцето му било завинаги затворено за любовта. Царицата напуснала кулата с разбито сърце. Любовта й се превръщала в омраза, а в мислите си крояла отмъщение.
Защо и как тази държава има три столици
По време на царски пир, болярите се разотишли, а царицата паднала разплакана в нозете на Калоян. Ридаейки, заразказвала историята, но добавила обясненията му в любов и коварството му. Калоян слушал с наведена глава, а после яростта от поредната измяна от Константинопол го завладяла напълно. Вдигнал глава и извикал стражниците. Заповедта му била изпълнена светкавично.
На сутринта над Царевец се понесла мълвата за смъртта на Балдуин Фландърски. Тайнственост обгръщала тази смърт. Хората поклащали глави и мълчали, но постепенно се понесла мълвата за невярната българска царица. Появила се дори песен.
Балдуиновата кула е част от крепостта Царевец - един от най-посещаваните туристически обекти в България. Разположена е на хълма Царевец, който се намира в старата част на Велико Търново. Той е обитаван още от III хил. пр. Хр., а през V-VII в. от н.е. на същото място се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия - Зикидева. Изграждането на крепостната стена започва през XII в. В централната част на крепостта е разположен дворцовият комплекс - няколко постройки, обградени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа.
През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България. Сред владетелите, ръководили държавата от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман.
В най-северния край на Царевец се намира скален нос, който е известен като Лобната скала. През XI – XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на държавата, а през XVI в. на това място е бил изграден манастир.
На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство.
Всички обекти са изцяло реставрирани и достъпни целогодишно. Посетителите могат да се изкачат до върха на кулата-камбанария, откъдето се открива гледка към града. Уникална атракция е аудиовизуалният спектакъл "Звук и светлина", който чрез стотици цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери представя моменти от българската история.
