През 1964 г. 23-годишният художник Рамон Мартинес Мартинес напуска Мадрид в търсене на по-добър живот и се отправя към малкото крайбрежно градче Бенидорм – тогава известно най-вече с риболов и портокалови гори.
Но това, което той намира там, е много повече от работа – това е възможност да бъде част от трансформацията на един град в световна туристическа икона.
От бояджия до хотелски магнат
Когато Мартинес пристига, туризмът в Бенидорм едва прохожда. Той започва работа като бояджия по строежите на нови хотели, но вместо заплата често получава апартаменти или акции.
Така постепенно изгражда империя, която неговият син – Хайме Мартинес Галиняр – днес ръководи като изпълнителен директор на веригата Hoteles Benidorm с три четиризвездни хотела.
Бенидорм – резултат от смела визия
В основата на успеха на града стои и легендарният кмет Педро Сарагоса. Назначен през 1950 г., той е първият, който разпознава потенциала на мястото.
Сарагоса рекламира Бенидорм из цяла Европа и влиза в историята, когато през 1959 г. легализира носенето на бански от две части, въпреки съпротивата на Католическата църква. Неговата визия за високи сгради, широки булеварди и модерни хотели се реализира напълно през следващите десетилетия.
Раждането на туристическа метрополия
През 60-те години, с бума на пакетните почивки, Бенидорм се превръща в символ на новия туристически модел. Днес градът е известен като „Ню Йорк на Средиземноморието“ – с най-висока плътност на небостъргачи в Европа. Само през 2023 г. той е посетен от над 2 милиона туристи – бройка, 36 пъти по-голяма от местното население.
Градът на британските туристи
Около една трета от посетителите на Бенидорм идват от Великобритания. Градът е пълен с английски пъбове, предлага Full English breakfast и излъчва британски спорт по телевизията.
Не случайно често го наричат „Блекпул със слънце“ – препратка към британския курорт Блекпул. За едни – това е носталгия и комфорт; за други – символ на евтин масов туризъм.
Нов поглед към Бенидорм: фотоистория от Роб Бол
Британският фотограф Роб Бол посвещава своята нова книга именно на Бенидорм. След 15 години снимки на морски пейзажи, той се връща към корените на масовия туризъм и се опитва да улови уникалната архитектура и атмосфера на града. В интервю за CNN, Бол подчертава, че не иска да съди, а да разбере.
Според него е несправедливо да се демонизира работническата класа, само защото си позволява да се отпусне за две седмици на слънце.
Архитектура, която няма накъде освен нагоре
Поради ограничената площ между планините и морето, Бенидорм расте не на ширина, а на височина. Така се раждат две от най-високите сгради в Испания извън Мадрид – Gran Hotel Bali (2002) и Residencial Intempo (2021). Градът се разраства буквално към небето, за да посрещне нарастващия брой туристи.
Туризъм без граници – но с цената на природата?
Докато в други части на Испания се надигат протести срещу масовия туризъм, в Бенидорм цари различно настроение. Местните жители – като Хайме Мартинес Галиняр – споделят, че обичат туристите и напомнят колко празно и тъжно е било по време на Covid пандемията. Въпреки това, Галиняр признава: „Земята почти свърши. Ако продължим да растем, може да навредим на околната среда.“
Заключение: Два Бенидорма – кой избирате?
Бенидорм е град на контрасти – смесица от носталгия и модерност, от масов туризъм и уникална идентичност. За някои – идеалното място за отдих; за други – изгубена възможност за устойчиво развитие.
Но независимо от гледната точка, градът остава ярък пример за това как визия, упоритост и малко късмет могат да превърнат едно рибарско селище в световноизвестна дестинация.
