Български собственици на имоти в Северна Гърция масово отдават жилищата си под наем чрез платформи като Airbnb и Booking, а печалбите от тази дейност се прехвърлят в България. За това съобщават гръцки брокери, работещи по Беломорието, които изразяват недоволство, че по-голямата част от приходите не остава в Гърция, въпреки че българските граждани плащат местни данъци.
Според данни на НАП, към края на 2024 г. над 3200 българи са декларирали имоти в Гърция. Това представлява значително увеличение спрямо 2019 г., когато техният брой е бил 742. Очаква се през 2025 г. бройката да надхвърли 4000.
Най-голямата концентрация на български имоти е в Северна Гърция, основно в Халкидики, Солун, Кавала, Аспровалта и Александруполис. Само между 2017 и 2021 г. български граждани са инвестирали около 127 милиона евро в недвижими имоти в южната ни съседка, съобщава "Телеграф".
Гръцките институции настояват за обмен на данни между техните данъчни служби и НАП в България, за да се предотврати укриването на доходи. Те напомнят, че дори когато даден имот не се използва търговски, произходът на средствата за покупката трябва да бъде ясно доказан.
Местни хотелиери твърдят, че много българи представят имотите си като жилища за лично ползване, но по-късно ги предлагат тайно в социални мрежи или в онлайн платформи, като приходите се превеждат по сметки извън Гърция.
Банките в България активно финансират покупка на имоти в чужбина с гаранции и погасяване извън страната. Най-силен е интересът към гръцкия пазар, но българи придобиват имоти и в Италия и Испания. По официална информация 4329 български граждани притежават имоти в 68 държави към края на 2024 г.
Присъединяването на България към Шенген от 1 януари 2025 г. се разглежда като допълнителен стимул за инвестиции, тъй като пътуването и трансферът на средства стават по-лесни и без ограничения.
Допълнителни опасения у гръцките власти поражда и фактът, че от 1 януари 2026 г. България преминава към еврото. Според тях това ще направи проследяването на капиталите по-трудно, тъй като движението на пари между двете държави ще бъде още по-свободно.
В Северна Гърция съществува и емоционален фон на недоверие към българите. Местни жители си спомнят, че до 1944 г. територията между Солун, Кавала и Александруполис (Дедеагач) е била в българска окупационна зона, а част от селското население тогава е било с български произход. Спомените от онези години все още предизвикват напрежение и влияят на отношението към съвременните български купувачи.
Днес гърците се дразнят, че българите пристигат със скъпи автомобили, плащат в брой и изкупуват имоти, което поражда усещането, че „възстановяват териториите си“, не чрез война, а чрез икономическо присъствие.
Фактите показват, че българското присъствие в Северна Гърция расте стабилно – както чрез покупки, така и чрез отдаване под наем на имоти. Печалбите от този бизнес все по-често се насочват обратно към България, което кара гръцките власти и брокери да настояват за по-строга регулация и прозрачност.
Независимо от напрежението, инвестициите на българи по Беломорието се превръщат във фактор, който променя не само пазара на недвижими имоти, но и икономическите отношения между двете страни.
