Няколко хиляди българи са в пристанищния беломорски град Кавала. Те ще бъдат тук в продължение на няколко дни, включително и на Прошка, съобщава БГНЕС.
Според местните туроператори сънародниците ни в Кавала през последните дни са хиляди, но това става ясно и без тази статистика. При разходка по улиците, магазините, ресторантите, историческите местности като Аквадукта, крепостта и музеите, освен българска реч, тук-таме се чува турска и много по-рядко гръцка.
Българите основно пристигат с коли, а другите с автобуси. Не са малко и българите, които работят тук от десетилетия. Част от тях дори имат собствен бизнес. Основният поминък извън туризма е риболовът, строителството, различни традиционни занаяти.
Местна търговка от Плевенско, която живее тук от над 20 години, се е върнала за първи път преди 7 години в родната България. Казва, че се чувства добре в Кавала. Тя споделя с широка усмивка, че българите са добри туристи с възможности. Това е видимо по външния им вид и автомобилния им парк, за да стигнат до тук.
От София до Кавала се стига за около 4 часа. В старата част на града се преплитат отоманската архитектура с по-съвременното строителство от 19-20 век. Жителите са 50-60 хиляди души.
От Кавала тръгват фериботи до различни острови като Тасос.
Хиляди от рано сутринта в неделя се стекоха към град Ксанти или Царево, както са го наричали в миналото, за да присъстват на един от най-големите карнавали в региона.
Ксанти се намира в средата на Западна Тракия. В неделя Самбодрума не бе в Рио де Жанейро, а съвсем близо до нас. На централната улица дефилираха официалните състезатели на далеч по-малки платформи от бразилските, но също толкова колоритни, изградени с много творчество. Медиите не бяха пропуснати и получиха специална място на една от платформите - "разпънат" читател между отделните социални мрежи.
Състезанието за творческото изпълнение, костюмите, музиката и танците не е само сред официалните участници, а и от хилядите присъстващи. Истинският празник бе именно там, където дошлите от всички краища на Гърция, България и Турция демонстрираха своя карнавалски талант. Едни бяха като от времето на Флинстоун, други като излезли от някой християнски храм, а трети - от обкръжението на Дракула. Всичко това бе примесено с местни фолклорни черти.
Над всичко преобладаваха не веселите танци и екстравагантни костюми, а истинската любов, която излъчваха хилядите дошли тук, както и тези, които ги поздравяваха от двете страни на булеварда и излезлите по балконите и терасите.
За да може читателят да си представи множеството, дошло да види с очите си и да почувства със сърцето си истинската радост, трябва да се отбележи, че всички автомобили и автобуси се спираха на около 3-4 километра от Ксанти, за да може хората да пристигнат до булеварда пеша.
На тръгване, отдалечавайки се от карнавала, в главата на всеки кънтеше музиката на онези десетки надписи, които носеха участниците, дали официални или сред гостите, като: "Целуни ме", "Прегърни ме" и "Тази вечер съм сама!".
