Оксана Задумина е блогърка, която описва пътешествията си в по-непознати или потайни кътчета из света. Един от разказите й е посветен на пътуването й до Северна Корея и определено е интересен.
Тя разкрива как местните мамят туристите с цените.
Един ден, докато посетихме забележителностите на град Расън, отидохме до Парка на културата. Нашите туристи веднага се разпръснаха като овце по поляна, а преводачите-пазачи не можаха да контролират процеса.
През това време успях сама да отида до павилион с напитки и закуски и да попитам на руски: колко струва чаша лимонада? - продавачката ми отговори същото на руски: една рубла (с преводачи не можахме да купим нищо по-евтино от пет юана).
10 откачени неща, които ще видите в чужбина и ще ви оставят без думи
В този момент преводачката ме забеляза и ядосано дойде до павилиона да превежда. В този момент цената скочи тройно и трябваше да платя пет юана.
С тъга отбелязах, че имам само три юана в портфейла си. Тогава продавачката каза, че три също са достатъчни ... С една дума, все пак е пазарлък. Същата история се случи с бирата.
Първо ни я предложиха за 4, но след появата на преводача цената вече беше 15 юана.
В магазина исках да купя магнит за хладилника, но преводачът в началото се преструваше, че не разбира за какво става дума (или всъщност никога не е виждал магнити за хладилник), а след това отговори, че в Корея няма такова нещо.
Трябваше да взема значка, за да я превърна в магнит у дома. За тази глупост отново бяха платени 15 юана.
На екскурзията нашата група беше отведена около единадесет сутринта и се върна в базата чак в девет вечерта. Като цяло действахме като професионални туристи. Бяха ужасно уморени, но пеехме песни по пътя.
След активен ден изобщо не ни беше притеснено от факта, че в самата база нямаше много забавления.
По принцип някои от туристите уреждаха състезания по билярд, освен това преводачите Коля и Карина в свободното си време от екскурзии, по мое мнение, изобщо не напускаха игралната маса. Хазартните корейци са същите като японците!
В хотела имаше красиво завършен дансинг с караоке, но музикалната библиотека се състоеше изключително от китайска и корейска музика, а таксата в стаята беше 30 юана на час.
Накратко, никой от нашите не се съгласи да изпълни екзотични композиции за собствените си пари.
Веднъж бяхме отведени в рибна фабрика, където можехме да видим и закупим екзотични морски дарове.
Няколко особено любопитни туристи обаче отидоха без разрешение в двора на предприятието, което се оказа с доста впечатляващи размери.
Миризмата там беше „зашеметяваща“, но всичко изглеждаше примерно и приличаше на английска градина, украсена със скулптури.
На курорт в Северна Корея - вече е възможно!
Рибният пазар ни впечатли с изобилието от морски дарове, които се продаваха както пресни, така и сушени. Не само, че никога не съм опитвала много от тях, но дори не съм чувала името на продукта.
Примерно „шпигула“ беше откритие за мен, запомних името му.
В друг ден ни заведоха в Светия извор. Забелязахме корейски мъже, изправени до кръста си във вода в морето.
Отначало ни се струваше, че плуват, но се оказа, че ловят риба.
Нашите туристи главно гледаха само чужди стоки, но шумните китайци ги купуваха с голям ентусиазъм и след това готвеха всякакви неща на скара. Изглежда, че и цените не ги притесняваха, защото корейците продаваха всичко на прекомерни цени.
