България е страна с богато историческо наследство. На територията й има запазени частично над 70 крепости.
На пътешествие към една от тях ще ви отведем. Повечето от крепостите са достъпни, реставрирани и превърнати в туристическа забележителност. Но не за някоя от тях ще ви разкажем.
Кривваме в страни от утъпканите туристически маршрути и се отправяме към крепостта „Букелон“, за която малцина са чували.
А тези, които са я посетили са още по-малко. Тя е събрала в себе си ред исторически превратности, случили се по българските земи – като почнем от готските нашествия и стигнем до османския период.
Въпреки това „Букелон“ не е известна като Асеновата крепост или тази в Царевец. И това не е случайно – намира се в погранична зона.
За да стигнем до нея се отправяме към село Маточина, което се намира на 193 км от Пловдив. Тези, които решат да я посетят трябва да предвидят малко над 3 часа път и здрави нерви.
Причината - пътят от Свиленград до с. Маточина е разбит, с изкъртен асфалт и дупки. По-лесно се стига с високопроходима кола.
пак ако сте поели на път с обикновен автомобил, ще се наложи почти през цялото време да карате с не повече от 30 км/ч.
Шокиращи СНИМКИ от нелепи случки в градския транспорт
.jpg)
И въпреки това човек се наслаждава на пътуването – от едната страна земята е българска, а от другата турска. Асфалтът лъкатуши по браздата, а на места дори минава покрай стара гранична ограда тип кльон. Забелязват се и използвани до началото на 90-те години вишки.
Къде живеят най-ниските хора на света
Любопитен факт е, че по този път до 1994 година се е преминавало само с отворено писмо или документ за самоличност, който доказва, че си роден там, разказват местните. Право да преминават от там са имали и служителите под пагон.
Граничните пунктове, на които пътуващите са били проверявани, пък са започвали още от Любимец.
Впечатление правят и малките селца, които са почти обезлюдени. Къщите са изоставени и призрачни, но се пазят от овошки – сливи, ябълки, круши, дюли. Почти няма двор, в който да не е посадена смокиня. Там джамии няма, само християнски храмове.
На влизане в Маточина ни посреща стара каменна църква. Построена е през 1935 г. и носи името „Св. Св. Константин и Елена“. Приемник е на скална църква от 10 век, в която са се извършвали богослужения до средата на 20 век. Вратите й са под ключ, а пътят до нея е обрасъл с трева.
Живецът в селото също липсва – в повечето къщи човешки крак не е стъпвал от години. Хора по мегдана или улиците не щъкат. По данни на ГРАО през 2015 година населението на селото е наброявало 32 души.
До крепостта „Букелон“ се стига като се поеме по пътя нагоре от църквата. Храмът оставаот дясната страна. Изкачвайки се, вече в края на селото, се стига до чешма с надпис с червени букви „ХОКВБ“. Там има леко уширение, където може да се паркира автомобилът.
До „Букелон“ се стига за 5 минути пеш. И там на хълма пред очите се изправят три неописуеми гледки. Срещу вас се извисява величествена крепост, а до нея каменен надпис „Край нея на 14.04.1205г. войската на цар Калоян разбива кръстоносците и пленява император Балдуин“. От ляво се вижда цялото село и някогашното ТКЗС, а от дясно – полята и горите на Турция.
Останките от „Букелон“ са разположени на площ от около 10 дка върху плато в подножието на Югоизточната част на Сакар планина. За разлика от повечето запазени крепости по родните земи, тя не е само няколко реда камъни. Кулата й се издига на 18 метра височина. Някога на нея е имало 24 часов пост.
Укрепеното селище край Маточина първоначално било опасано от крепостна стена, строена през епохата на Късната Античност. После била срината, вероятно при нападенията на готите през 378 г.
В края на 5 век или началото на 6 век върху руйните е изградена нова крепост. Строена е изцяло от ломени камъни, споени с бял хоросан. На отделни места в зидовете все още личат останките от дървени скари. Украсата е твърде пестелива – състои се от няколко тухлени пояса, разположени по високите части на сградата.
