Уан Мин Мин била на 5 години, когато на вратата на дома ѝ се почукало. Бил представител на комитета за семейно планиране в китайския град, където живеела. Той дал на родителите ѝ запечатан плик.
Вътре имало глоба за 2500 юана. За семейството на Мин Мин сумата, която се равнявала на около 500 долара, била колкото заплатите за две години за баща ѝ.
Какво било провинението на семейството. Мин Мин била второ дете, т.нар. „черно дете“, заченато и родено нелегално докато в страната действала забрана двойките да имат повече от едно дете.
Китайските детски градини – безбожна скъпотия, дисциплина и няколко шокиращи правила
Семейството на Мин Мин похарчило всичките си спестявания, за да плати глобата, но дори след това момичето трябвало да се крие, пише Ей Би Си.
До 6-годишна възраст тя трябвало да се крие всеки път, когато на вратата се появи представител на държавата. Мислела си, че това е игра и с удоволствие я играела. Малко след това вече можела да посещава училище и, след като глобата била изплатена, семейството най-накрая можело да живее открито с две деца.
Цяло едно поколение е израснало в периода, когато било разрешено само по едно дете на семейство. Тази политика била въведена през 1979 година и отменена през 2015 г.
За да следва наредбата, Китай прилагал брутални мерки за семейно планиране. Жените често били травматизирани с насилствена стерилизация и аборти, задължителни прегледи, чести кръвни тестове и т.н.
Ако тези мерки не успявали да разколебаят двойките да имат второ дете, на помощ идвала заплаха от загуба на работното място и на положението в обществото.
Въпреки всичко това имало изключения.
Сред тях е родената през 1989 година Каролин Кан. В общество, в което всички искали да имат момчета, майка ѝ отчаяно искала да има второ дете и то да бъде момиче. Тя разкрила бременността си на само на съпруга си, разказва Кан, която е написала и книга за семейството си.
Противоположна е историята на Сюзан, родена през 1982 година в южната провинция Шанзи. След като тя се родила, майка ѝ много искала син, защото следвала традиционните разбирания.
Честа практика било вторите деца да се регистрират на името на роднина, който няма деца. По този начин се избягвала глобата и можело да се придобие „хукоу“ – документ, разрешаващ достъп на човек до образование и здравни грижи.
В случая на Сюзан, семейството регистрирало момченцето си без да бъде глобено. Но имало друг проблем. По това време в страната всяко семейство получавало купони за жито и олио, тъй като те били разпределяни от държавата. Вторите деца, обаче, никога не били включвани в сметката.
Историята на Ема, която роди собствената си внучка, просълзи всички СНИМКИ
Докато била малка, родителите на Сюзан трябвало да купуват на непосилни цени допълнително храна за сина си. Това било огромна финансова жертва.
Сюзан още не е сигурна защо не са били глобени за братчето ѝ. Тя предполага, че властите били снизходителни, защото било момче, а в Китай раждането на момиче се считало за лоша съдба.
Възможно е и причината да е в мястото, където живели. Политиката за едно дете била стриктно спазвана в Източен и Североизточен Китай, докато във вътрешните провинции властите били по-гъвкави.
„Ясно си спомням един ден, когато бях в шести клас, когато учителката попита класа, в който имаше 60 ученици, колко от нас имат брат или сестра. Половината вдигнаха ръце“, разказва Сюзан.
За много двойки, обаче, опитите да имат второ дете са им нанесли неизлечима травма.
Жан Тин е израснала в отдалечената северозападна провинция Гансу. Когато братовчедка ѝ била на 10, лелята и чичото на Жан решили да имат второ дете. „От първия ден на бременността тя и чичо ми трябваше да се крият, за да не бъдат хванати от служителите на местните комитет за семейно планиране“, разказва тя,
В осмия месец двойката отишла при друга леля, за да се скрие преди раждането. Някой, обаче, ги издал.
„Една нощ дузина хора нахлули в тяхното скривалище. Сред тях имало и лекар от местната болница. Той бил на леля ми инжекция, за да предизвика раждане и след два дни тя родила мъртво бебе“, разказва Жан.
Сега лелята на Жан, която е на 46, вече е изпуснала своя шанс за второ дете след падането на забраната, но още оплаква изгубеното си дете и не може да се възстанови от бруталното насилие над нея.
Освен принудителни аборти, властите правели стриктно наблюдение на менструалния цикъл на жените в детеродна възраст чрез прегледи. Често жените били привиквани за преглед на три месеца.
Въпреки ужасната съдба на леля си, желението на Жан да има повече от дете дете било много силно. Тя успяла да роди три преди да падне ограничението за едно.
„Комитетът по семейно планиране в моя град в Гансу изискваше да правя кръвни тестове на всеки два месеца, за да докажа, че не съм бременна. След като се преместих в Пекин да работя, трябваше да изпращам от там доказателство, отново на два месеца“, споделя тя.
Жените, обаче, често мамели и намирали приятелки, които не са бременни, за да направят тестовете вместо тях.
Двамата сина на Жан са родени през 1998 и 2010, а съпругът ѝ платил глобата от 2000 долара за второто дете.
Две години по-късно, обаче, когато Жан родила и дъщеря, глобата скочила на 4000 долара. Тя се пазарила с властите – предлагала подаръци като алкохол и цигари, за да намалят глобата на 2000.
Според мнозина, ограничението за едно дете е било много полезно и е намалило бедността в много райони на Китай. Според правителството са били предотвратени 400 млн. раждания и това е допринесло за икономическия възход на страната от началото на 80-те години.
Защо хиляди жени в Хонконг спят на улиците в картонени кашони?
Освен това то е и стабилен източник на финанси. Оценява се, че за над 30 години милиарди долари са били събрани от глоби за семействата с второ дете.
Но за семействата като тези на Сюзан, Мин Мин и много други, които се възпротивили на тази политика, второто, „черното“ дете напълно си е струвало риска.
