Скалните образувания "Каменните гъби" се намират източно от с. Бели пласт, при самия път, свързващ Кърджали с Хасково. Обявени са за природна забележителност с цел опазването на скалните образувания. Защитената територия има площ от 3 хектара.
Представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м.
Изваяни са в риолитови вулкани туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби, също са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена.
След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, върху тях започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда.
Как живеят в най-високия планински град на планетата: 5 километра над морското равнище
Горният, зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло и по-трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.
Въглищарят Радуил имал 4 дъщери - една от друга по-красиви. Живеели в крепостта Перперикон. Една слънчева утрин нарамили ведрата и тръгнали за вода извън крепостните стени. Изведнъж, на хълма зад реката видели голяма орда от нашественици.
Бегом се прибрали в крепостта. Започнала люта, но неравна битка. Хората хукнали да се спасяват кой къде завари. Много от мъжете били избити, а голяма част от жените - пленени. Сред тях били и дъщерите на Радуил.
Повели ги към водача на ордата, възседнал расов кон край близката река - да ги огледа и задели най-красивите за себе си, а останалите да продаде за робини. Щом го наближили, ярост обзела сърцата на девойките. Вкупом грабнали кой какво намери - дървета, камъни и започнали да замерят конника.
Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и нищо неподозиращият ездач паднал на земята. Втурнали се четирите девойки към него и го разкъсали. След което потънали в близката гора.
В Япония се появи железопътна гара без вход и изход
Скоро най-близкият на водача - приятелят му Омур - се окопитил и хукнал да преследва момите. По заник слънце ги застигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях. Онемял! Щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба.
Замахнал и покосил другите две сестри. Същото се повторило. Изплашил се Омур, слезнал от коня, но преди да покоси главата на последното девойче, сама се превърнала в камък.
Ужасен скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите "Каратепе".
