Дания е страна, която кара хората да се сещат за приказки. Все пак един от най-известните датчани е писателят Ханс Кристиян Андерсен, а неговата известна приказка „Малката русалка“ е обезсмъртена с прочутата статуя в Копенхаген.
Освен това в страната се намира един от най-старите увеселителни паркове – „Тиволи“, който е точно в средата на Копенхаген и който вдъхновил Уолт Дисни да създаде „Дисниленд“.
Скандинавската страна, обаче, е много повече от това. По-дълбокото вглеждане в нейната култура и всекидневние разкрива защо тя се счита за една от най-щастливите нации в света.
Не правете тези неща в Дания, за да не ядосате местните
Страната е устроена така, че на всеки би му се приискало да заживее там. А датчаните са толкова учтиви, че това би могло да доведе до неочаквано комични ситуации.
Датското правителство се грижи за това ежедневието на гражданите да е по-интересно. За тази цел то организира и спонсорира различни курсове, спортни занимания и други събития като всичко е напълно безплатно. Датчаните могат да си създават клубове и да получат финансиране и помещения от правителството. Винаги готово с идеи да ангажира хората, то дори веднът пресъздаде цялата страна в Minecraft.
В Дания наистина подкрепят равенството между половете. Затова и местните жени не се притесняват да бъдат необвързани. Те ценят своята независимост, а обвързаните жени на възраст над 30-35 години се считат за нещо абсолютно нормално и върху тях не се оказва никакъв социален натиск. Датчанките не бързат да се омъжат и да родят деца възможно най-бързо. Обикновено те създава стабилни и щастливи семейства, когато са на около 40 години, пише Brightside.me.
На децата им е позволено да правят всичко. „Видала съм дете на пода на ресторант, което просто си лежеше там, и каза: „Мамо, ще те чакам тук“. Останалите просто се усмихнаха и момчето продължи да чака майка си, защото така искаше“, споделя очевидка.
Повечето деца започват да посещават детско заведение, когато са на 1 година и дори по-малки. За тях се грижат обучени професионалисти, които започват да ги учат както на датски ези, така и на местните обществени порядки и правила, като това да работят в екип и да си изчакват реда.
През студената част от годината датчаните не навличат с много дрехи децата си и ги оставят да спят в количките навън. По този начин детето свиква със студа и суровите зими. Заради силната си имунна система децата ходят навън без шапки и се чувстват страхотно, дори когато е много студено.
Въпреки че в Дания няма много горещи дни (2-3 месеца годишно), местните все пак успяват да отидат на къмпинг няколко пъти годишно, да засадят градина и да отидат на почивка в хижа извън града.
В Дания няма бездомни котки и кучета, които да обикалят улиците в търсене на храна. Местна жена споделя: „Ако някой види бездомна котка или куче на улицата, трябва да се обади на специална общинска служба, която да прибере животното в приют. Ако се докаже, че собственикът го е изхвърлил, той ще бъде глобен. Освен това има ограничения за броя животни, които можете да имате. Например не може да имате повече от 3 кучета, защото няма да можете да им обърнете достатъчно внимание.
В Аархус на светофарите човечетата са викинги.
Датчанките не се измъчват с диети и фитнес програми. Повече се грижат за това да се наслаждават на живота, което им позволява да поддържат баланс между спортуване и здравословно хранене. Яденето на картофи със сьомга или супа и карането на колело след това е нещо напълно нормално тук.
Храната в супермаркетите е вкусна и цените са добри. Жители на Копенхаген разказва, че свинското, млечните продукти и хлябът са доста евтини, но яйцата и бананите са по-скъпи, отколкото в други държави.
Хората в Дания носят много семпли дрехи. Тук можете да видите с очите си известния скандинавски минимализъм. Много е вероятно дори да не разберете, че на улицата се разминавате с милионер. Датчаните обичат семплите дрехи, комбинират само няколко цвята и не използват много аксесоари. Обичат удобните и практични дрехи.
Местните нямат проблем да изразяват чувствата си на обществено място. Двойки, хванати за ръце, целувки и прегръдки могат да бъдат видени на всеки ъгъл. Мъжете са много нежни с жените си. Датчаните не смятат, че това да бъдеш сантиментален намалява мъжествеността.
Общественият ред е основан на доверие. „Няма охрана или камери, но не виждаш изпочупени врати в автобусите и влаковете. Невероятно е“, разказва мъж, живеещ в страната.
Датчаните се научават да карат колело, веднага след като се научат да ходят. Това е най-разпространеният начин за придвижване, дори когато вали сняг. Там, обаче, не се носят много предпазни каски.
В Дания можете да видите необичайни кошчета за боклук, които са наклонени. Това е така, за да могат колоездачите да си хвърлят боклука без да им се налага да спират.
Идеологията на датчаните идеално се описва от т.нар. правило на Янте. Терминът е създаден от датско-норвежкия писател Аксел Сандемосе в неговото сатирично творчество. Има 10 правила, които казват, че хората не могат да показват колко са заможни, не могат да се хвалят за постиженията и възможностите си, да мислят че са специални или да се подиграват на другите. Това обяснява и защо датските политици ходят с колело на работа.
Като цяло датските ястия са много калорични и хранително. Хората в тази страна ядат много картофи и зеленчуци, сварени или на пара, а също и много свинско и риба. И понеже Дания е обградена от море, морската храна представлява голяма част от диетата им. Някои от най-популярните ежедневни храни са сандвич (смореброд) с херинга и рибени кюфтета. Освен това датчаните обожават сладко, особено торти, които присъстват на почти всяка вечеря.
10 най-сигурни държави за живот през 2020 г. - повечето са в Европа
А във форума Pikabu един потребител разказва следната история: „Уча в Дания и, понеже е трудно да си студент и да не работиш, реших да започна да работя за фирма, която доставя поща и други неща през нощта. Карах си колелото по нанадолнището и трябваше да завия наляво. Но тъй като карах твърде бързо, се подхлъзнах на някакви листа. Ожулих си коляното и носа и си ударих главата доста лошо, затова не можех да стана. Лежах на земята и си пчивах. Един датачанин караше покрай мен, погледна ме и каза: „Добро утро“ и си продължи нататък. Тогава осъзнах, че тук да бъдеш учтив е наистина важно“.
