Независимо дали се разхождате по улиците на Палермо или разглеждате Истанбул, има сладолед, който си струва да потърсите. Европа може да е дом на кремообразно италианско джелато и елегантни френски парфета, но най-добрият сладолед на континента не винаги е най-очевидният.
От Лапландия до низините, местните традиции оживяват в цяла Европа в неочаквани сладоледени творения. Представете си сладоледени купички с форма на паста, дъвчащи фунийки от козе мляко, които не се топят на слънце, и едно много специално лакомство за закуска – да, закуска.
Ето пет видове сладолед, заради които си струва да пътувате в Европа.
Изненадата със спагетолед в Германия
Не се заблуждавайте: това не е паста. Спагетолед (spaghettieis) е игриво немско изобретение, което имитира чиния спагети.
Прави се с ванилов сладолед, изстискан през преса, за да наподобява нудълс, след което се поръсва с ягодов сос „маринара“ и бял шоколад „Пармезан“.
Немското лакомство е изобретено през 1969 г. от Дарио Фонтанела в Манхайм. Докато пуристите може би искат да посетят неговия Eis Fontanella за оригиналната версия, ястието днес се е превърнало в обичана класика и може да се намери в цяла Германия.
В Мюнхен местните жители все още се редят на опашка в семейното заведение Eiscafé Sarcletti - задължителна част от града от 1879 г. - където можете да поръчате носталгичното ястие в дузина креативни варианти, пише Euronews.
Закуска с бриош кон джелато по сицилиански
В Сицилия сладоледът не е само за десерт. Местните обичат да се борят с летните жеги с бриош кон джелато (brioche con gelato). За закуска.
Разделена, леко сладка бриош кифла се предлага пълнена с топки кремообразен джелато - или с гранита отстрани, ако предпочитате - и често е гарнирана с бита сметана или ядки. Комбинацията може да звучи разточително, но е толкова често срещана на острова, колкото еспресото.
Традицията датира от 19 век и отразява сицилианската любов към контрастите - топло и студено, меко и твърдо, богато и освежаващо. Класически вкусове като шамфъстък, бадем и страчатела (ванилов сладолед с шоколадова глазура) са вечни фаворити.
Бриош кон сладолед обикновено се сервира с лъжица, но можете да го ядете и като сандвич. Ще го намерите навсякъде в Палермо или по крайбрежието в градове като Таормина и Ното. За класика опитайте Дон Пепину в Катания, където бриошът с шамфъстък е легендарен.
Дъвчащото смолисто удоволствие на Турция
Дондурма не е обикновена топка сладолед. Обикновено приготвен с козе мляко, салеп (брашно от корен на орхидея), мастика (смола) и захар. Традиционният сладолед на Турция е еластичен, дъвчащ и бавно се топи. Дотолкова, че често се яде с нож и вилица.
Лакомството датира от векове от региона Кахраманмараш в югоизточната част на Турция, но сега го има повсеместно в цяла Турция, от селските панаири до крайбрежните алеи на Истанбул.
Продавачите често правят шоу, като обръщат фунийките с главата надолу или дърпат сладоледа като карамел, за да забавляват клиентите. Някои дори ще играят игра на котка и мишка с вас, но бъдете сигурни, че всичко това е за забавление.
Популярните вкусове включват шамфъстък, шоколад и череша, но можете да бъдете по-авантюристични с вариации като шафранов бадем, гъста сметана и борова мастика.
В Истанбул се отправете към Mado, национална верига, която произхожда от сърцето на дондурмата и сега сервира класическото турско лакомство на исторически места като Бейоглу.
Френската почит, претворена в сладолед
Въпреки името си, café liégeois няма нищо общо с белгийския град Лиеж. Първоначално известно като café viennois, Франция преименува десерта по време на Първата световна война, за да почете жителите на Лиеж за съпротивата им срещу германската окупация.
Хибридът от напитка и десерт включва топки сладолед с вкус на кафе, наслоени с охладено кафе и гарнирани с вихрушка от крем Шантили - пухкав, високомаслен млечен крем, често допълнен с ванилия. Това е декадентско и освежаваща горчива-сладка ободряваща напитка.
За да опитате класиката в обстановка, пропита с история, посетете Café de la Paix. Разположена в днешния хотел Intercontinental, институцията от 19-ти век гледа към операта Palais Garnier и е чисто парижко величие.
Лапландското лакомство със златни плодове
Сладки, тръпчиви и невъзможни за отглеждане в търговски мащаб, диви къпини са едно от най-неуловимите съкровища на Арктика.
Тези златисто-оранжеви плодове, открити в дивите блата и тресавища в Швеция, Норвегия и Финландия, се събират в края на лятото и отдавна са основна част от традициите на коренното саами. Техният мимолетен сезон и отдалечено местообитание ги правят ценна съставка за всичко - от сладко до ликьор. Но истинското удоволствие е сладоледът от диви къпини.
В северната част на Финландия, Arctic Ice Cream Factory разбърква горските плодове в кремообразни топки, на които е най-добре да се насладите след преход през тундрата или под полунощното слънце.
Отвъд границата в Швеция, Brandon Lodge в крайбрежния Лулео и Grand-Hotel Stockholm са създали неповторими топки от сезонното лакомство - последният с помощта на местните производители на сладолед Otto & Glassfabriken.
