Повечето хора по света днес са чували за великите цивилизации на Месопотамия, Египет, Индия, Китай, които са известни като най-ранните познати човешки култури, характеризиращи се с урбанизация, организирано управление и дори технически нововъведения, пише "Стандарт".
Малцина обаче са чували за мистериозната цивилизация, която се е появила по бреговете на езерата по българското крайбрежие на Черно море преди около 6500 години. Проф. Христо Смоленов, който посвещава години от живота си в проучване на наследството й я нарича Черноморската Атлантида.
Преди 50 години археолозите в България се натъкват на огромен некропол от медната епоха от петото хилядолетие пр.н.е., съдържащ най-старото обработено злато, откривано някога. Това става близо до днешния град Варна. Разкритите множество погребения са източник на съкровища за специалистите. Но едва когато стигат до гроб с пореден номер 43, археолозите осъзнават истинското значение на находката.
В погребение 43 те откриват останките на мъж с висок обществен статус, погребан с несметни богатства. В това погребение е открито повече злато, отколкото в целия останал свят през този период.
Откритието идва случайно
За откриването на емблематичното съкровище неведнъж разказва доайенът на археолозите Александър Минчев. Преди 50 години, съвсем случайно, той е бил в кабинета на тогавашния директор на Варненския исторически музей проф. Михаил Лазаров, когато става ясно, че е намерено нещо интересно при изкоп на канал за кабел във Варна.
Предметите са намерени от багериста Райчо Маринов от Дългопол, разказа Минчев. Докато копаел канала, 22-годишният тогава Маринов видял находките в пръстта. Той се впечатлил по-скоро от медните сечива, а не от златните предмети, въпреки че последните били с обща тежест около един килограм.
Събрал всичко в една кутия и прибирайки се в Дългопол ги сложил под леглото си у дома. Почти месец по-късно се сетил за тях и се обадил на директора на музея в родния си град, който пък звъннал на колегата си във Варна.
"Когато с проф. Лазаров отидохме в музея в Дългопол, всичко беше подредено върху бяла амбалажна хартия", спомня си Минчев. Медните сечива веднага им подсказали всъщност за коя епоха става въпрос. Моментално били задействани органите на реда и находките били пренесени във Варна, а багеристът - издирен, за да покаже къде точно ги е намерил. Така е поставено и началото на разкопките на Варненския халколитен некропол.
Уникалната варненска култура
Варненската култура, както става известна тя, не е малко и незначително общество, което се появява в малко ъгълче на територията на днешна България, за да изчезне бързо в страниците на историята. Това е удивително напреднала цивилизация, по-древна от империите на Месопотамия и Египет, и първата известна култура, която изработва златни накити и други предмети.
Днес Варна е дом на най-големия известен праисторически некропол в Югоизточна Европа, който отразява богатството на културни практики, сложни погребални ритуали, древна система от вярвания и възможности за производство на изящни и майсторски обработени артефакти. Това място днес е известно и като люлката на цивилизацията в Европа.
Подемът на златарството и благосъстоянието
Разкритите до момента и изследвани при разкопките предмети сочат, че златарството във Варна започва между 4600 г. и 4200 г. пр.н.е. С напредъка на местната култура занаятчиите усвояват металургията на медта и златото. Жителите вече имат нещо изключително ценно, с което да търгуват.
Засилените контакти със съседите, както на север, така и на юг, в крайна сметка създават търговски връзки в черноморския и средиземноморския региони, което е от голямо значение за развитието на обществото. Дълбокият залив, покрай който се намират варненските селища, осигурява удобно пристанище за корабите, плаващи през Черно море, а Варна се превръща в проспериращ търговски център.
Разрасналата се търговска дейност позволява на металурзите от онези времена да натрупат богатство и много бързо се развива социална пропаст. Майсторите на метала застават на върха, следвани от търговците в средата на стълбицата и фермерите, съставляващи най-ниската класа.
Невероятни открития, направени в близкото гробище, също подсказват, че Варна е имала могъщи владетели. Положени са основите за появата на мощна и процъфтяваща култура, чието влияние прониква в цяла Европа и се разпространява хиляди години напред.
Цивилизацията на древна Варна разкрива нови тайни
Повече от 300 гроба са намерени в некропола и в тях са открити над 22 000 изящни предмета, в т.ч. над 3000 изработени от злато с общо тегло повече от 6 килограма. Други ценни реликви, открити в гробовете, включват мед, висококачествени кремъчни сечива, бижута, черупки от средиземноморски мекотели, керамика, остриета от обсидиан и мъниста.
Анализът на гробовете разкрива, че варненската култура е имала силно структурирано общество - елитни членове на обществото са били погребвани в плащеници със златни орнаменти, зашити в тъканите. Вечните им покои са били пълнени със съкровища, включително златни накити, тежки медни брадви, елегантни украшения и богато украсена керамика. Другите членове на обществото са имали прости погребения с ограничени гробни инвентари.
Златото от гроб 43
Въпреки че във варненския некропол има множество разкрити елитни погребения, едно се откроява по-специално сред останалите - гроб 43. В него археолозите намират останките на мъж с висок социален статус, който изглежда е бил владетел.
Мъжът, станал известен като Варненеца, е погребан със скиптър - символ на висок ранг или духовна власт - и има обвивка от масивно злато върху пениса си.
Погребението е изключително важно не само заради гробните предмети. Това е и първото известно елитно погребение на мъж в Европа. Преди това жените и децата са получавали най-богато украсените погребения. И понеже, според някои археолози, неолитните обекти в цяла Европа предоставят доказателства за матриархални праиндоевропейски общества, краят на петото хилядолетие пр.н.е. е моментът, в който започва преходът към господство на мъжете на Стария континент. И действително при варненската култура се вижда, че по онова време мъжете са третирани по-добре след смъртта.
Сложната погребална обредност във варненския некропол
Погребенията във варненския некропол предлагат много повече от откритите в тях ценни артефакти и теории, свързани със социалните йерархии. Характеристиките на гробовете също така предизвикват много важни прозрения за религиозните вярвания и сложните погребални практики на тази древна цивилизация.
За изследователите отдавна е станало ясно, че мъжете и жените са поставени в различни пози в гробовете - мъжете са положени по гръб, докато жените са в ембрионална поза.
Но най-изненадващо от всичко е откритието, че някои гробове изобщо не съдържат скелети и тези "символични гробове" са най-богатите по отношение на количеството злато и други съкровища, намерени в тях. Някои от тези символични гробове, или кенотафи, също така съдържат глави в реални размери, направени от непечена глина, поставени на мястото, където би била човешката глава.
В гробовете, съдържащи глинените глави, има също и златни амулети във формата на жени, поставени на мястото, където би била шията. Тези амулети, свързани с бременността и раждането, показват, че "погребенията" са предназначени за жени. Допълнително доказателство за това е фактът, че в тези кенотафи не са открити бойни брадви, но всеки от тях е имал медна игла, кремъчен нож и навивка на вретено.
Какво ни казват най-новите открития
Близо 9 декара от халколитния варненски некропол вече са проучени, разказва след последната експедиция в района археологът д-р Владимир Славчев. Все още не е ясно къде е южната граница на древното гробище, така че с проучванията, планирани за следващите пет години, размерът на некропола може да достигне до 13 декара.
През последната година са разкрити още 10 гроба. В тях са намерени керамични съдове, кремъчни пластини и стъргалки, каменна тесла, шило с костена дръжка, гривни от черупки от средиземноморска мида - спондилус. Само едното от телата е открито така, както е било положено. Останалите кости са били препогребвани. Версиите защо е правено са няколко, включително, че гробовете са били отваряни от древни иманяри, но категорични доказателства няма в нито една посока, казва Славчев.
Целият некропол, който според радиовъглеродните изследвания е просъществувал между 150 и 250 години, е ориентиран в посока североизток-югозапад. При проучванията през годините са открити 325 гроба, като се очаква броят им да достигне максимум до 500.
Факт е, че при съседната култура на живелите по земите около днешна Варна, ориентацията на гробовете е изток-запад. Разликите са подчертани и от позите на погребаните хора. Във Варненския повечето от мъжете са изпънати, а жените - в ембрионална поза, легнали на дясната страна. Във вътрешността на страната всички погребани са свити и на лявата си страна.
Тайните знаци
Невероятни открити прави проф. Христо Смоленов, изучавайки пропорциите на предметите от Варненското злато. Ученият открива в предметите основната за древен Египет мерна единица - царският лакът.
Оказва се, че тя намира своя прототип в златните бичета и плочка, в костените идоли на хармонията, в позлатена керамична купа, изработени от древните майстори по време на културата Варна.
Пирамидите в Гиза са изградени почти 20 века, след като най-старото златно съкровище на света е погребано в некропола край брега на Черноморската ни столица. Но пропорциите говорят за духовно родство и тайно познание, преодоляло препятствията на хиляди километри и хиляди години. При това с математическа точност, която се спазва строго във всички предмети от Варненския некропол.
Смоленов открива и златното сечение, изразено с числото фи, в предметите. Той вижда впечатляващо съответствие между пропорциите и метриката на предметите от Варненското злато и Хеопсовата пирамида. Един красноречив пример е височината 58,176 мм на известния по-голям златен бик от Варненското съкровище. Той се нанася 9 пъти в диаметъра на позлатената купа. Това е 1/9 от царския лакът.
Поселението на древните хора
Селището, чиито обитатели са създали некропола, е било до настоящото Варненско езеро. Има находки, които показват, че древните са се занимавали със земеделие и скотовъдство. Според археолозите хората са напуснали селището заради промяна в климата. Постепенно се е затопляло, летата са ставали по-сухи, зимите - по-студени, нивото на езерото се е вдигнало и нивите са започнали да се заблатяват.
Откритите кости могат да разкажат много за хората, създали цветуща халколитна цивилизация, допълва Виктория Русева, антрополог в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН.
Все още е рано да се коментира дали има сериозни разлики между открити костни останки от вътрешността на страната и във Варненския некропол, макар че има вероятност хората, живели край морето да са били по-едри. В единия от гробовете, откъдето ще бъде взет материал, е бил погребан масивен мъж.
Ще бъдат направени генетични изследвания и такива на стабилни изотопи, което ще позволи в някаква степен да се изясни дали е роден и пораснал в този район или някъде другаде.
Със сигурност хората са били бели европеиди. Русева разказа още, че тъй като много заболявания дават патологични изменения по костите, е известно, че през халколита са били силно разпространени туберкулозата и други бактериални заболявания, включително бруцелоза.
От днешна гледна точка възрастта на древните популации не е достигала до много висока възраст или поне много малък брой хора са остарявали по нашите критерии. При липсата на ваксинации и пеницилин близо половината от родените деца са умирали още ненавършили 2-3 години. При родилките смъртността също е била много висока, а това е повлиявало на цялата демографска структура на обществото, като до над 40 години са доживявали основно мъжете.
Крахът и наследството на варненската култура
Към края на петото хилядолетие преди новата ера някога силната и могъща варненска култура започва да се разпада. Както бе вече подчертано, съществува хипотезата, че гибелта на Варненската цивилизация е резултат от комбинация от фактори, включително изменението на климата, превърнало големи площи от обработваема земя в блата, както и нахлуването на конни воини от степите.
Въпреки че варненската цивилизация не е оставила преки наследници, членовете на тази древна култура са завещали много трайни артефакти и традиции, и са поставили началото на появата на последващи цивилизации в цяла Европа. Техните умения в металургията са били безпрецедентни в Европа и в целия свят, а обществото им демонстрирало много черти на високо напреднала и развита цивилизация.
Те също така развили обществената структура на централизирана власт - лице или институция, която да наблюдава и гарантира правилното функциониране на обществото. При тях се откриват всички основни принципи на съвременното общество - модел на цивилизация, който следваме и до днес.
