"На египтяните земята им е дадена от реката", казвал Херодот, визирайки водите на Нил. Именно реката е основният двигател на една от първите велики цивилизации в човешката история. Благоприятният климат, плодородната почва и изобилието на вода - тези три съставки помагат на Египет да създаде впечатляваща държава. Хората край Нил добивали по три реколти годишно. Всичко зависело от реката - храната, търговията, земеделието, животновъдството, транспортните потоци.
Днес реките са сърцето на много градове по света. Около тях се раждат сградите - исторически или не толкова значими, парковете, центровете за култура и местата за забавления. Рим, Париж, Москва, Шанхай - големите градове са родени около големите реки.
Пловдив, който изниква край Марица, не прави изключение
Урбанистите казват, че всяка peкa в чepтитe нa гpaдa cъздaвa пyбличнo пpocтpaнcтвo. Да го развиваме, е важно, понеже именно то е нocитeл нa пaмeт, идентичност и иcтopия. За града и за жителите му, пише "Марица".
Дали обаче Пловдив следва тази формула - поне що се отнася до благоустрояването на бреговете на река Марица? Сгради, построени с гръб към реката, мостове, които са много далеч от думата „естетика“, буренясали и видимо неподдържани брегове, рушащи се укрепителни съоръжения, строени през годините покрай Марица - картината е отчайваща. Изводът е един: Пловдив е загърбил реката си.
Но дали винаги е било така?
Назад във времето Марица и цялата Маришка долина са фундамент за развитието на три големи центъра - Филипопол (Пловдив), Хадрианополис (Одрин) и Енес (Енос). И трите града имат важна роля в живота на древна Тракия - както политическия, така и стопанския.
Древни предания разказват как магичният певец Орфей загинал в дълбоките води на Марица. Известна с името си Хеброс, реката носела името на сина на местния цар Касандър и Кротоника. Когато пораснал, Хеброс станал непокорен и един ден баща му се разгневил и решил да го съсече. Тогава боговете се смилили над момчето и го превърнали в река.
Поетите в миналото се надпреварвали да я хвалят: Херодот я нарича Големият Хеброс, Овидий - Свещеният Хеброс, Еврипид - Среброносен Хеброс, а Лукиан - Най-голямата река.
Днешното ѝ име Марица идва през XII век
Вероятно е от славянски произход, допускат изследователи. От стари времена местните я почитали с изображения върху монетите. Върху тях се вижда или богинята Деметра с класове, или Дионисий с грозд или с кошове, пълни с грозде. В някои монети реката е персонифицирана като мъж с брада, опрян в скалите, с корона на главата и патера (съд за религиозни обреди) в ръка, с класове и скиптър.
Почитали реката като божество. Но не само. Марица имала своята чисто практична функция - отново монети показват как реката в Античността е била плавателна. Доказва го монета, на която се вижда кораб с шест реда гребла.
„Обстоятелството, че Пловдив е изграден на бреговете на Марица, спомага да се свързва лесно по суша или по вода с Бяло море. Тя е плавателна още от древността до ново време. Градът е построен в средата на низина върху бреговете на голямата река. В дълбоко потъналата низина около Марица подпочвената вода е плитка и е в голямо количество. Това създава благоприятни условия за водоснабдяването на града и с питейна вода, когато започват да се изграждат кладенци за тази цел“, четем в книгата „Река Марица и светът около нея“ на Георги Граматиков.
Случайно ли брадатият бог на реката Хебър е изобразяван с лодка?
„Навремето по реката се движели салове, които пренасят не само дървен строителен материал, но и редица произведения на земеделието, скотовъдството и занаятчийството. Многобройните археологически находки от Тракия ясно показват, че Марица още в древността служи като път, по който е внасяна културата на други племена и народи във вътрешността на Тракия. Пълноводието на реката е великолепен естествен път към морето“, твърди още авторът Граматиков.
Според изследователя „сухоземните пътища, които водят към Пловдив, са неразделна част от посоката на реките, които се събират в Марица преди и след него. Тук се събират и излизат пътищата, идващи от Родопите, Средна гора и цяла Южна България. Добре известен исторически път от изток към запад, свързващ Азия с Европа, минава по долината на Марица и след Одрин най-големият град по реката е Пловдив. Този път най-напред е организиран и застроен. В Античността се нарича Виа Диагоналис. Този път, който свързва Виена, Будапеща, Белград, София, Пловдив, Одрин и Цариград, е непрекъснато поддържан и е в добро състояние“.
Днес , от гледна точка на логистиката , река Марица е шансът на Пловдив да влезе в полезрението на друг глобален стратегически проект - „Пътят на коприната“. Става въпрос за мегапроекта на Китай, който свързва Азия с Европа и ще промени напълно веригите на доставки и транспорта на стоки в света.
С река Марица (Хебър) е свързана смъртта на прочутия древен певец Орфей. Именно тук вакханките връхлетели върху него, убили го и хвърлили главата и лирата му в бистрите води на река Хебър. И, о, чудо, струните на лирата, понесени от водите на реката, тихо зазвучали сякаш оплаквали гибелта на прочутия певец.
След това обаче главата на Орфей по някакво чудо се озовала върху лирата му и така заедно заплавали по водите. Главата пеела, а лирата сама дърпала струните си - спрели чак о бреговете на остров Лесбос, древен център на фини енергии.
България също влиза в полезрението на този маршрут. Морските ни градове Бургас или Варна могат да се превърнат в едни от най-големите логистични центрове по трасето, свързващо Азия и Европа. Пловдив също има ключово място в подобен проект със своята „Тракия икономическа зона“, твърди Кирил Драганов, експерт по транспорт и логистика.
„В ТИЗ развиват дейност над 200 международни и български фирми“, напомня Драганов. И подчертава, че важна в случая е и железопътната мрежа. В глобален мащаб "Пътят на коприната" като жп мрежа, дълга десетки хиляди километри, ще свърже Китай с Европа. В локален мащаб Пловдив трябва да развие проектите на НКЖИ - част от които е и нов мост над река Марица, - за да е адекватен на стратегиите на първата глобална супермагистрала в света.
Реката създала рай за земеделците
Няма нищо случайно в това, че точно земеделието се оказва типичният поминък на хората, живеещи в плодородните равнини на Тракия. Според древни автори траките, които обитавали долното течение на Хеброс, достигнали по-висока степен в своето цялостно развитие в сравнение с останалите племена на целия Балкански полуостров.
Оказва се, че „тлъстопочвената” тракийска земя около устието на Марица раждала пшеница, която зреела по-бързо, в Тракия успешно отглеждали коноп и лен. Силно развити са били също лозарството и винарството. Монети от онова време изобилствали с изображения на пшенични класове, лози и грозде. По подобен начин се развивал животът и по реките на Древен Египет и Месопотамия.
Парижани отново се къпят в Ceна
Сена, може би най-романтичната река в света, от началото на тази година възроди публичното плуване. Парижани и гостите на града могат да се къпят и да правят слънчеви бани на три места край водата. Вече има и няколко открити плувни басейна, част от тях дори имат гледка към Айфеловата кула в далечината.
Πapиж e добър пример за градска трансформация, направена с уважение към реката. Местните управници я канализират, построяват кейове по дължината ѝ, а някъде към 60-те години правят и крайбрежна магистрала „Жopж Πoмпидy". Тя пoзвoлявa на французите да прекосят своята красива столица - от зaпaд нa изтoк - бeз cвeтoфapи.
Πъpвият плaн зa pexaбилитиpaнe нa бpeгoвeтe нa Ceнa e oщe oт 1978 г., днес paзвитиeтo нa реката e гapaнтиpaнo oт cпeциaлни 110 инициaтиви. Според тях „Жopж Πoмпидy" ce тpaнcфopмиpa oт eкcпpeceн път в гpaдcки бyлeвapд - cъздaвaт ce нoви пeшexoдни пpecичaния, блaгoycтpoявaт ce paйoни нa изocтaвeни пpиcтaнищa c нoви зони за рекреация и развлечения.
По този начин по бреговете на Сена се оформя тepeн oт 4.5 xeктapa c yникaлeн кyлтypнo-иcтopичecки пeйзaж. Други 2.3 км oт кpaйбpeжнaтa apтepия пo лeвия бpяг са чacтичнo зaтвopeни зa aвтoмoбили и са рай за пешеходците.
