Колко лош може да е един хотел? Може да е мръсно или да има кофти възглавници. Ами ако тоалетната е точно по средата на стаята или ако в стаята изобщо няма легло?
Потребители в мрежата разказаха за умопомрачителните си престои в хотели. Не става дума за удивителните истории, които в pochivka.blitz.bg вече ви разказахме, за стаи с изумителен интериор или неочаквани екстри.
Следващите истории са за ужасни хотели, докарали такива нерви на гостите си, че те си тръгнали със значително по-сиви коси от там. Вижте тези разкази, събрани от форумите Quora, Reddit и Pikabu от Bright Side.
Мъката е голяма! СНИМКИ показват страданията на високите хора в Япония
„Не беше хотел, по-скоро хостел. Споделените бани бяха в края на много дълъг коридор, който се отваряше към налки стаички от двете страни. Изборих по 20 стаи на всеки етаж, всички делящи само 2 тоалетни и два душа за мъже. Стаите бяха малки – имаше място само за единично легло и нощно шкафче. Нямаше гардероб или каквото и да е друго. Най-лошото беше, че имаше само един малък прозорец, който не се заключваше. Един ден някой отвори прозореца, влезе в стаята ми и каза: „Извинявай, изгубих си ключа“.
„Миналата година по време на великденската ваканция със съпруга ми решихме да отиде на почивка на плаж. Резервирахме си СПА стая в мотел. Отзивите бяха добри, цената беше разумна и на снимки изглеждаше чудесно. Какво повече можехме да искаме? Спокойно, това не е един от тези сценарии, при които виждате нещо на снимките и получавате нещо съвсем друго. Стаята беше съвсем същата, с изключение на един малък детайл. Това беше тоалетна БЕЗ ВРАТА точно срещу леглото. Имаше само някакъв малък бамбуков параван до него и съм сигурна, че от нас се очакваше да го ползваме като разделител всеки път, когато на някого му се налагаше да отиде до тоалетна.“
„Тоалетната преливаше толкова обилно, че прескачах до ръба на ваната, за да избега течението. Следваше трудната част да стигна от ваната до където и да било другаде без да стъпя в тоалетното езеро. Хората ме питаха как завърши цялата работа. В холивудските приключенски филми хората се люлеят от дърво на дърво, стискайки лиани докато се опитват да избегнат дебнещите крокодили в блатото отдолу. Моето бягство беше подобно, с изключение на това, че се хващах за гирния край на вратата на банята и го озползвах за допълно разстояние в един скок, с който на косъм избягвах носещо се парче използвана тоалетна хартия.“
„Веднъж отседнах в хотел, където тръбите за горещата и студената вода бяха монтирани погрешно. Водата в тоалетната чиния беше вряла и правеше парна баня на задника, когато се използваше.“
„Приятелката ми и аз влязохме вътре, след като бяхме навън цял ден, и усетихме нещо мокро на пода. Светлините бяха изгасени и беше вечер, затова не можехме да преценим какво е. Включихме светлините и видяхме, че тоалетната беше счупена. Не беше преляла, чинията просто се беше спукала и водата се изливаше навсякъде. Цялата баня и спалнята бяха мокри. Слязохме долу, поискахме си парите и да откажем стаята за вечерта, те би предложиха друга стая вместо това. Добре. Влизаме в новата стая, вече имаше някой там. Горката жена изглеждаше ужасена, когато влязохме. Взехме си всичките пари обратно и си тръгнахме.“
„Бях в Турция с приятели. Влязох в стаята и вратата на банята беше счупена. Мениджърът на хотела каза на един служител да дойде с мен, за да оправи проблема. Той дойде и се опита да флиртува с мен така: „Красива си като луната, влюбих се от пръв поглед“. Когато влязохме в стаята, му казах да оправи вратата и че ще дойда след това. В коридора видях един човек, казах му за ситуацията и го помолих да дойде с мен, защото бях уплашена. Името му беше Майк и той беше там с жена си. Та отваряме вратата, Майк влиза и аз разбирам, че служителят седи на леглото по бельо. Когато видя Майк, пребледня. Майк попита: „Какво се опитваш да направиш на жена ми?“. Човекът оправи вратата и си тръгна. След няколко дни същият човек дойде до мен и ми каза сериозно: „Ти имаш черна душа, затова мъжът ти си намери друга жена и си тръгна с нея“.
„Настаних се в хотел на казино. Оставих си нещата в стаята и отидох в казиното. Върнах се след няколко часа и не можех да вляза. Информираха ме, че стаята ни трябвало да бъде обработена заради нашествие на насекоми. Когато попитах какви точно насекоми ми казаха, че на рецепционистите не им е разрешено да разкриват тази информация. Намерих мениджъра на хотела и той ни пусна обратно в стаята. Мястото беше с краката нагоре – мебелите бяха обърнати, матракът беше свален от леглото и т.н. Мениджърът ни заведе в друга стая и ни даде картите-ключове за нея. Попитах го как така пускат някого в стая, а след това разбират, че има вредители. Той не можеше адекватно да отговори на въпроса ми. Попитах го какъв вид химикали са използвани, защото вещите ни също бяха дезинфекцирани. Той отново не можеше да коментира. Ядосани изхвърлихме всичките си консумативи, не носихме никакви дрехи от багажа си и се изнесохме рано на следващата сутрин, за да не се върнем никога повече в този хотел. Когато се прибрахме вкъщи измихме всичко във възможно най-горещата вода. И няколко дни след това усещахме сърбеж, но това може да е било от внушение.“
„Това се случи по Коледа в Китай. Дойдох в хотела, след като оставих приятеля си на летището, затова очевидно не бях в най-доброто си настроение, и видях, че повечето от нещата ми бяха местени из стаите, а някои неща липсваха... включително и паспорта ми. Трябваше да отида на рецепцията и да се опитам да говоря мандарим (който по това време само изучавах) и да обясня ситуацията. Паспортът беше основният проблем и успях да си го върна, но имах подаръци от майка си, които бяха изхвърлени. Оказа се, че камериарките бяха взели паспорта ми с чаршафите в пералнята, което е откачено, защото той всъщност беше в шкафа (нямаше сейф). Напуснах две седмици по-рано и ми изплатиха парите за липсващите неща като тя си призна, че ги е изхвърлила, но не каза нищо за това защо беше ровила във вещите ми и защо ги беше местила.“
„Преди няколко години бях отседнал в хотел в Лас Вегас и там вървяха строителни работи. Заради някакъв проблем с електричеството алармата постоянно се включваше и периодично глас на запис казваше, че има някакъв инцидент и че трябва да останем в стаите си до втоо нареждане. По цяла нощ!“
„Платих около 300 долара за вечер, за да остана в изискан хотел по работа в Парк Сити, Юта, през лятото за конференция. Сложиха ме в стая с кихня и дневна и толкова много врати. 4 затворени врати. Отваряме една и тя е заключена. И следващата е заключена. Открих, че всички са заключени. И тогава осъзнавам, че няма легло. Даже кушетка. Само диван. Буквално ми дадоха стая без легло. И това беше прилежащата за други хотелски стаи дневна. Проверих си резервацията и там пишеше, че съм запазил стая с легло. Почувствах се като в зоната на здрача, когато отидох в лобито и попитах къде ми е леглото, а те не виждаха проблем. Отне ми близо 3 часа, за да се оправя с това, обяснявайки, че да си платиш за хотел означава да платиш за легло.“
„Трябваше ми хотел в Дейтън заради гимнастическо състезание на дъщеря ми. Четох онлайн отзиви и те бяха добри. Цената беше добра, затова резервирах. Трудно ми беше да го намеря, защото беше тъмно, а знакът им не беше осветен. На паркинга беше пълен мрак. Точно пред входа имаше две слаби момчета, които изглеждаха сякаш преговаряха за нещо незаконно. Вътре в мотела лобито беше слабо озветено с премигващи лампи. Стаята не беше по-добре. Изцапани чаршафи, дупки в покривката на леглото, косми в душа. Фитнес залата се състоеше от степер, който беше счупен, стар телевизор на земята, също счупен. Казах на рецепционистката, че искам да отменя резервацията ни. Тя ми каза: „Не ви обвинявам. Това място е отврат. Ходих на интервю в друг хотел и се надявам да ме наемат, за да мога да напусна това място.“
„Моя приятелка беше камериерка в скъп хотел. Оценка 9,1, 4 звезди, страхотни стаи и отзиви. И нейната история: „Една опитна камериерка ми беше шефка и тя ми показваше какво да правя. Отидохме в стая, сложихме мръсните чаши в мивката, измихме ги с гъба. СЛед това използвахме същата гъба, за да измием тоалетната, банята и всичко останало. В следващата стая започнахме да мием чашите СЪС СЪЩАТА ГЪБА! Попитах я защо, тя каза: „Няма проблем. Нали гъбата има две страни!“
„Снимките в сайта изглеждаха добре. Стаите изглеждаха добре за това, което търсех и с безплатна закуска, какво можеше да се обърка? Беше 100 долара за нощувка, изглеждаше разумно. Отивам там и на големия паркинг има едва 2-3 коли. Настанявам се, отивам в стаята. Вратата на асансьора се отваря и – бум, тъмен коридор, без светлини. Правели ремонт и трябваше да минеш през ремонта, за да си стигнеш до стаята? Влизам в банята, защото искам да с и взема душ след дълогото пътуване. Пускам водата и стидената вода не работи. Пускам горещата и тя никога не става гореща, остава си студена. Вдигам възглавницата и – гнездо на паяци! Незабавно си вземам обратно нещата, минавам през ремонта до асансьора. Натискам бутона за лобито, вратата се затваря и... Правилно, асансьорът засяда. Взимам телефона и се опитвам да се обадя на рецепцията. Трябваше да звъня 4 пъти преди някой да вдигне. Казват, че ще пратят някого. След 2 часа най-накрая някой оправя асансьора и излизам. След като стигам до рецепцията и си получавам парите обратно, изхвърчам от там към колата си. По пътя се спъвам в една от дългите бетонни прегради пред местата за паркиране и си чупя китката.“
„Бях отседнал в хотел и закусвах. Сервитьорът без да иска изпусна една палачинка на сакото ми. Остави голямо мазно петно. Извини се, взе ми сакото и отидете да го даде на химическо чистене. Вечерта ви получих обратно сакото – чисто. Чудесно обслужване. Но бях шокиран, когато разбрах, че сметката за почистването беше включена в общата ми сметка. Не се съгласих да платя за това.“
„Веднъж баща ми отиде в хотел и се настани в стая на първия етаж. Отишъл в стаята, оставил си багажа, отворил завесите... и там се криел някакъв мъж. Баща ми казал: „Извинете“, затворил завесите, взел си нещата и си тръгнал. Отишъл на рецепцията да обясни, че в стаята му се крие човек. Оказало се, че човекът тъкмо бил извършил обир и някак се промъкнал в стаята през отворен прозорец.“
10 признания на хотелски рецепционисти, които ще ви шокират
„През септември 1995 година аз и мой приятел прекарахме уикенд в Брюксел, пътувайки с „Евростар“ – железопътна линия, която вървеше едва от няколко месеца. Хотелът, в който отседнахме, беше най-лошият, в който съм отсядал някъде по света. Скоро разбрахме, че дори и да си говорим тихо в стаята, гостите в съседните стаи започваха гневно да викат и да тропат по стените, както и гостите от двете страни на нашите съседи. Трябваше да пазим тишина колкото е възможно повече, да не пускаме телевизора в стаята изобщо. Мисля, че сградата беше превърната в хотел като предишното ѝ предназначение е било да е опера или театър.“
„Решихме да отседнем в хостел в Барселона. Оценката беше над 9, чудесни отзиви. Беше ужасно място. Минавах през тъмен коридор и чух една жена да казва на някого по телефона, че хостелът е чудесен. Попитах я защо лъже, а тя каза, че при хостелите от значение е местоположението. А този беше в центъра.“
