Във фламандската част на Белгия има едни особени красиви места, които са истински оазиси на тишината и старинната архитектура. Когато прекрачите прага им, имате чувството, че сте се върнали в миналото.
Тези места представляват комплекси от жилищни и стопански сгради, приютявали самотни жени векове наред. Въпреки че религията има влияние в създаването и функционирането им, не става въпрос за манастири.
Тук жените, изгубили съпрузите си във война, идвали, за да заживеят самостоятелно и да не изпаднат в бедност. До края на живота си те не се омъжвали, но не полагали никакви клетви към бога.
Защо алжирските жени нe крият своите любовници, а мъжете си забулват лицата?
Тези особени институции се наричат бегинажи. Смята се, че думата произтича от името на Ламбер льо Бег („заекващият“) – ранен поддръжник на движението, умрял около 1180 г.
Бегинажите възникват по време на Кръстоносните походи, когато мнозина мъже не се завърнали от мисията си да освободат Божи гроб. Жените им започнали да се събират в общности без да полагат клетви и без изцяло да се оттеглят от обществото. Те живели под ръководството на „господарка“ или „приор“.
Първоначално тези общности започнали да функционират като женски манастири, но постепенно там започнали да действат по-либерални правила.
В тези домове живеели заедно малък брой жени. Те били нещо като град в града. Жените си имали собствена пекарна, пивоварна, занималня и църква. Те се посвещавали на бога, но без да полагат клетви.
Докато през 12-и век бегинажите, които започнали да никнат на различни места в Европа, били по-скромни, помещавали се в малки и непретенциозни къщи, а жените вътре живеели почти бедно, през 13-и век били създадени много по-големи и стабилни общности. Големият им двор се оформял от няколко къщи, построени около параклис или църква. Към тях започнали да се строят стопански постройки и дори болници.
Френската република, за която никой не знае
Макар през 13 век бегинажите да се разпространяват и в други части на Западна Европа (особено на север), в северните части на днешна Белгия те достигат особен разцвет. В тази област бегинажите разполагат с достатъчни средства, за да изграждат обособени архитектурни комплекси и да просъществуват в продължение на столетия. С изключение на 3 бегинажа в Нидерландия, единствените подобни комплекси, добре запазени до наши дни, се намират във Фламандския регион на Белгия.
В страната сега има 23 бегинажа. 13 от тях са в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
