Каменните приказки на Белоградчик - едно от чудесата на света

Ска­ли­те на Бе­лог­рад­чик са ед­ни от най-го­ле­ми­те за­бе­ле­жи­тел­нос­ти на пла­не­та­та. През 2007 го­ди­на те бя­ха по­со­че­ни ка­то ед­но от 7-те чу­де­са на све­та, но не мо­жа­ха да вля­зат в прес­тиж­на­та кла­са­ция.

Ин­те­ре­сът към тях, хи­ля­ди­те ту­рис­ти от бли­зо и да­ле­че и на­ци­о­нал­на­та гор­дост оба­че ги нап­ра­ви­ха през 2013 г. Чу­до № 1 на Бъл­га­рия.. За тях гла­су­ва­ха над 1 ми­ли­он бъл­га­ри. От­то­га­ва до­се­га вся­ка го­ди­на бро­ят на ту­рис­ти­те рас­те с 10 - 12 про­цен­та, за да стиг­не през 2019 г. ис­то­ри­чес­ки ре­корд - 134 743 ду­ши, от ко­и­то 40 650 чуж­ден­ци.

Уче­ни­те имат дос­то­вер­на те­о­рия за об­ра­зу­ва­не­то на уни­кал­ни­те ска­ли. Пре­ди 230 ми­ли­о­на го­ди­ни те би­ли дъ­но на мо­ре, ко­е­то оба­че се от­дръп­на­ло. То­га­ва дъ­но­то му, из­гра­де­но от ва­ро­ви­ци и пя­съч­ни­ци, се на­гъ­на­ло и се об­ра­зу­ва­ли днеш­ни­те  ка­мен­ни фи­гу­ри. През след­ва­щи­те ми­ли­о­ни го­ди­ни вя­тъ­рът, во­да­та, слън­це­то

ва­я­ли фи­гу­ри­те ка­то из­кус­ни скул­пто­ри

За да се из­ди­гат до днес на 200 м ви­со­чи­на чо­веш­ки об­ра­зи, ве­ли­ка­ни, двор­ци, стра­хо­ви­ти жи­вот­ни. Чер­вен окис дал цве­та им.

Мно­го са - ска­ли­те се раз­прос­ти­рат на 30 км дъл­жи­на и 3-5 км ши­ри­на. По ве­ри­га­та има хи­ля­ди раз­лич­ни фи­гу­ри, ко­и­то хо­ра­та, жи­ве­ли край тях са оду­хот­во­ри­ли с чо­веш­ки име­на. Съз­да­ли и ле­ген­ди за об­ра­зу­ва­не­то им, ко­и­то се раз­каз­ват и днес. Взе­ли са ги за жи­ви хо­ра ка­то ед­ни от тях, съ­жи­тел­ства­ли с тях. Мно­го кра­е­ве­ди и пи­са­те­ли са ги уве­ко­ве­чи­ли в кни­ги, но то­ва е през пос­лед­ни­те го­ди­ни. Ле­ген­ди­те са оце­ле­ли от древ­нос­тта чрез пре­да­ва­не от ус­та на ус­та, от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние.

Тази европейска държава няма да ви иска PCR тест

Днес най-из­вес­тни са ска­ли­те Адам и Ева, Уче­нич­ка­та, Ма­до­на­та, Гъ­би­те, вка­ме­не­на­та сват­ба, Бо­ров ка­мък, Збе­го­ве­те. Ако ту­рис­тът има въ­об­ра­же­ние, той раз­поз­на­ва в скал­ни­те гру­пи ге­ро­и­те на съ­би­ти­я­та, за­пе­ча­та­ни в ка­мък. Най-мно­го се раз­каз­ва за Ма­до­на­та. Ска­ла­та при­ли­ча на мла­да же­на, пре­гър­на­ла до гър­ди­те си де­те. Спо­ред ед­на от вер­си­и­те на ле­ген­да­та то­ва е мо­на­хи­ня­та Ва­лен­ти­на. Тя жи­ве­е­ла в де­ви­чес­кия ма­нас­тир сред ска­ли­те, но

се влю­би­ла в ов­ча­ря Антонио, кой­то я омай­вал

със свир­ня­та на ме­де­ния си ка­вал. Ве­чер тя спус­ка­ла въ­же и ов­ча­рят вли­зал в ки­ли­я­та й. Всич­ко про­дъл­жи­ло до де­ня, в кой­то от ки­ли­я­та се раз­не­съл дет­ски плач. То­га­ва игу­мен­ка­та и мо­на­си­те от съ­сед­ния мъж­ки ма­нас­тир из­го­ни­ли греш­ни­ца­та и тя по­бяг­на­ла с де­те­то си. В знак на съп­ри­час­тност с Ва­лен­ти­на Гос­под пра­тил зе­мет­ръс и сри­нал жен­ския ма­нас­тир, а ма­до­на­та и мо­на­си­те вка­ме­нил. То­ва е вер­сия на ле­ген­да­та, съз­да­де­на през рим­ско вре­ме, ако се съ­ди по име­на­та на глав­ни­те ге­рои в ис­то­ри­я­та. Има и друг ва­ри­ант, в кой­то ге­ро­и­те са бъл­га­ри с име­на­та Ви­ти­ня и Лу­ка. Два­ма­та мла­ди би­ли влю­бе­ни, но за­ра­ди кра­со­та­та й, от ко­я­то щя­ла да стра­да, ро­ди­те­ли­те да­ли Ви­та в ма­нас­тир. Но и там тя про­дъл­жи­ла да се сре­ща с лю­би­мия си, а от та­зи лю­бов се ро­ди­ло де­те. И тя би­ла про­го­не­на от све­та­та оби­тел и по­бяг­на­ла с де­те­то си. То­га­ва Гос­под я вка­ме­нил, за да ос­та­не веч­но ка­то Ма­до­на­та.

За Бо­ров ка­мък съ­що има ле­ген­да за не­щас­тна лю­бов. Ней­ни­те ге­рои са  Бо­жан и Ел­ка, ко­и­то би­ли влю­бе­ни, но тур­ци от­влек­ли мо­ма­та. Бо­жан вся­ка сут­рин спи­рал ста­до­то си над тур­ския чиф­лик и сви­рел тъж­но със своя ка­вал. Ме­ло­ди­я­та би­ла за не­го­ва­та Ел­ка...

За Бо­ров ка­мък има и дру­ги ле­ген­ди. До не­го мом­ци­те от се­ло­то Бо­ро­ви­ца

ме­ре­ли сво­я­та сме­лост

По­бе­ди­те­лят ста­вал вой­во­да и взе­мал за же­на най-ху­ба­ва­та де­вой­ка. До Бо­ров ка­мък има цър­ква, из­диг­на­та от жи­те­ли­те на се­ло­то. До нея е гро­би­ще­то им, в ко­е­то още пог­реб­ват мър­тви­те си, ма­кар се­ло­то да е сляз­ло на 3 км в нис­ко­то до ре­ка­та и по пъ­тя към Бе­лог­рад­чик. Да­леч им е, но вяр­ват на ле­ген­да­та, че от Бо­ров ка­мък ду­ши­те на мър­тви­те оти­ват по-бър­зо в от­въд­но­то. Спо­ред отец Ан­тим от ви­дин­ска­та мит­ро­по­лия цър­ква­та им е из­гра­де­на вър­ху ме­те­о­рит и за­то­ва има ма­ги­чес­ка си­ла.

Адам и Ева са ед­ни от най-по­пу­ляр­ни­те ка­мъ­ни. Две­те чо­веш­ки фи­гу­ри съ­що имат не­ле­ка съд­ба. Дя­во­лът на­ка­рал Ева да от­къс­не заб­ра­не­ния плод, Гос­под ви­дял и ги про­го­нил от не­бес­ни­те се­ле­ния. На зе­мя­та край Бе­лог­рад­чик ги вка­ме­нил, та до днес.

И за Уче­нич­ка­та се раз­каз­ва ле­ген­да. Ска­ла­та с об­раз на мла­до мо­ми­че с ба­ре­та на гла­ва­та но­си то­ва име, но при­каз­ка­та не я свър­зва с уче­ние. То­ва е мо­ма­та Ла­тин­ка, чи­и­то лю­бим се каз­вал Ми­ло­тин. Ху­ба­ва­та мо­ма би­ла ха­ре­са­на от дер­ви­ша Аб­дия, кой­то я ис­кал за се­бе си и вед­нъж я из­деб­нал и под­го­нил. Тя по­бяг­на­ла и по­же­ла­ла да ста­не от ка­мък,

но да не по­пад­не в ръ­це­те на тур­чи­на

Та­ка ста­на­ло - вка­ме­ни­ла се Ла­тин­ка, из­вес­тна ка­то Уче­нич­ка­та. 

И Лъ­вът има стран­на ис­то­рия.  Мо­ма, под­го­не­на от по­те­рия, срещ­на­ла пред се­бе си лъв, го­тов да я раз­къ­са. Ви­дял Гос­под и вка­ме­нил жи­вот­но­то. Се­га Лъ­вът стои бли­зо до цен­тъ­ра, зас­ти­нал в на­па­да­тел­на по­за с про­тег­на­ти към мо­ми­че­то ла­пи.

Ибург - кварталът с плаващите къщи в Амстердам

Най-сър­це­ра­ди­ра­тел­на е ис­то­ри­я­та на Вка­ме­не­на­та сват­ба. С нея Гос­под спрял сват­ба­та на брат и сес­тра, раз­де­ле­ни ка­то де­ца. В бул­ка­та чи­чо им ста­рия вой­во­да Въл­чан поз­нал ня­ко­гаш­но­то де­те Зор­ни­ца и из­ви­кал със сет­ни си­ли. - Спре­те сват­ба­та! А Гос­под, за да скрие сра­ма от не­до­ра­зу­ме­ни­е­то, вка­ме­нил и мла­до­жен­ци­те брат и сес­тра Е­ньо и Зор­ни­ца, и сват­ба­ри­те. Скал­на­та гру­па е из­вес­тна ка­то Збе­го­ве­те. Ко­га­то раз­каз­вам та­зи ис­то­рия на ту­рис­ти, ня­кои за­поч­ват да раз­ли­ча­ват в ка­мен­ни­те фи­гу­ри Е­ньо и Зар­ни­ца, вой­во­да­та Въл­чан, ку­мо­ве­те, сват­ба­ри­те, спо­де­ля ек­скур­зо­вод­ка...

Ле­ген­ди се раз­каз­ват и за кре­пос­тта "Ка­ле­то". Стро­е­на е от рим­ля­ни­те през т­тт век. Цар Иван Сра­ци­мир я нап­ра­вил вто­ра твър­ди­на на цар­ство­то си след "Ба­ба Ви­да". Тя ста­на­ла не­го­ва лят­на ре­зи­ден­ция.  Ис­ти­на е оба­че, че през 1980 го­ди­на уп­ра­ва­та на Бе­лог­рад­чик 

раз­ре­ши­ла кре­пос­тта да бъ­де раз­ру­ше­на за­ра­ди ка­мъ­ка

за стро­е­жи. Ов­ча­ри оба­че я спа­си­ли - те я пре­вър­на­ла в сто­пан­ски обект, кой­то я за­па­зил. Та­ка и тя, и ле­ген­ди­те за нея са оце­ле­ли за след­ва­щи­те ве­ко­ве...

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!