Всеки, който поне веднъж се е качвал на самолет, познава добре този момент. Коланите трябва да бъдат закопчани, а малко преди излитането кабинният екипаж демонстрира как се използват кислородните маски, спасителните жилетки и къде се намират аварийните изходи.
За много пътници инструктажът за безопасност е просто позната част от началото на полета. Зад него обаче стои трагична история, която променя правилата в гражданската авиация.
Преди повече от седем десетилетия тежка самолетна катастрофа отнема живота на десетки хора в Атлантическия океан. Разследването след нея показва, че голяма част от жертвите може би са имали шанс да оцелеят, ако са знаели предварително как да действат при аварийна ситуация, разказва Popular Science.
Всичко започва в ясната сутрин на Разпети петък – 11 април 1952 г., в Сан Хуан, столицата на Пуерто Рико.
Самолет на авиокомпанията Pan American трябва да изпълни полет до Ню Йорк. На борда се намират 64 пътници и петима души екипаж, а командир на машината е капитан Джон С. Бърн.
Бърн е опитен пилот, който вече е преживявал сериозен авиационен инцидент. Няколко години по-рано той оцелява при аварийно кацане в река край Лисабон.
Четиримоторният самолет излита няколко минути след пладне и поема на север. Само секунди след като набира височина обаче един от двигателите аварира и спира.
Капитанът реагира незабавно и започва маневра за връщане към летището в Сан Хуан. Преди екипажът да успее да направи заход за кацане, отказва и втори двигател.
Така самолетът остава без работещ двигател на дясното крило. Бърн подава сигнал за тревога и взема решение да извърши аварийно приводняване.
Ситуацията допълнително се усложнява от засилващия се вятър.
Само девет минути след излитането самолетът пада в морето.
Ударът във водата е изключително силен и опашната част на машината се откъсва. Въпреки това при самото приводняване няма загинали.
Истинската трагедия започва след него.
Пътниците не знаят какво да правят
През 1952 г. инструктажите за безопасност преди полет все още не са стандартната практика, която познаваме днес.
Пътниците в самолета не са били предварително обучени как да действат при авария. Много от тях говорят единствено испански, докато членовете на екипажа се опитват да им дават указания на английски.
Няма и ясно установена процедура за евакуация.
На борда има спасителни жилетки, но голяма част от хората са в шок и не успяват да ги използват. За по-малко от три минути частта от салона, оцеляла след удара, започва да се пълни с вода.
Самолетът постепенно потъва и повлича със себе си десетки пътници.
Бреговата охрана на САЩ е вдигната по тревога и незабавно започва мащабна спасителна операция. Към мястото са изпратени два самолета амфибии, както и кораби.
Благодарение на бързата реакция на спасителните екипи 17 души успяват да оцелеят.
За други 52-ма помощта идва твърде късно.
В Пуерто Рико инцидентът остава в историята като „Трагедията от Разпети петък“.
Катастрофата променя правилата в авиацията
След трагедията американските институции стигат до извода, че трябва да бъдат предприети сериозни мерки, за да не се повтори подобна катастрофа.
Разследването установява, че липсата на предварителни и разбираеми указания за действия при авария е един от факторите, допринесли за големия брой жертви.
Това поставя във фокуса необходимостта пътниците да получават ясни инструкции още преди самолетът да излети.
Постепенно инструктажът за безопасност се превръща в задължителна част от гражданската авиация. Практиката е възприета и усъвършенствана по света и се смята за една от мерките, помогнали за спасяването на множество човешки животи.
Всъщност въвеждането на правилата за безопасност в пътническата авиация е дълъг процес, който започва още десетилетия по-рано.
Още през 20-те години на миналия век, след друг авиационен инцидент, става ясно колко важно е пътниците да знаят къде се намират аварийните изходи. Изводът е, че подобна информация може значително да увеличи шансовете им за оцеляване.
По същото време започват да се използват и предпазни колани.
От началото на 40-те години постепенно се въвежда и светлинният сигнал, който предупреждава пътниците кога трябва да ги закопчаят.
През 60-те години инструктажите за безопасност вече се превръщат в задължителна практика, а от средата на 80-те години в САЩ е разрешено указанията да бъдат представяни и чрез видео.
Така демонстрацията, която днес милиони пътници виждат преди всеки полет, се превръща в резултат от десетилетия натрупан опит и тежки уроци.
Самолетът остава на дъното десетилетия
След катастрофата машината потъва на такава дълбочина, че с наличната през 1952 г. техника изваждането ѝ е практически невъзможно.
Останките остават на дъното и постепенно историята на самолета потъва в забвение.
Това се променя през 2019 г.
Тогава историкът и авиационен специалист Ръс Матюс, президент на Air/Sea Heritage Foundation, попада на информация за трагедията край Пуерто Рико, докато проучва друга самолетна катастрофа.
„Бях изумен, че толкова важен случай е на практика забравен“, разказва той.
Матюс решава да започне издирването на останките заедно с Джош Гейтс, изследовател от телевизионния канал Discovery.
Двамата първо проучват исторически документи и доклади от времето на инцидента. По-късно извършват сонарни проучвания край бреговете на Сан Хуан.
Успяват да открият и записи от комуникацията с екипажа, карта на мястото на катастрофата и свидетелски показания, които помагат да бъде определен районът, в който трябва да се търси самолетът.
Подводен апарат открива останките
След събирането на информацията екипът се отправя към предполагаемото място на катастрофата с кораб.
На борда се намира един от модерните автономни подводни апарати HUGIN AUV на Kongsberg Maritime, управляван от компанията за дълбоководни проучвания Deep Sea Vision.
Апаратът е способен да сканира огромни площи от морското дъно и да изпраща изображения с висока разделителна способност към повърхността. Той може да работи на дълбочина до 6000 метра.
На 2 юни подводният апарат открива останките на самолета.
Машината е разцепена на две части и лежи на повече от 600 метра под морската повърхност.
„Всички бяхме много въодушевени от откритието. Но знаейки какво се е случило на това място, изпитвахме и смирение“, казва Матюс.
Мястото на трагедията ще бъде запазено
В момента изследователският екип работи съвместно с правителството на Пуерто Рико за опазването на района, в който са открити останките.
Историята на катастрофата ще бъде разказана и в специален филм на Discovery.
В него са включени разговори с двама от оцелелите, които все още са живи, както и с близки на хората, загинали при трагедията.
Повече от седем десетилетия по-късно катастрофата край Сан Хуан остава напомняне колко висока цена е била платена за част от правилата, които днес изглеждат напълно естествени за всеки пътник.
„Полетът със самолет днес е много по-безопасен заради случилото се с тези хора преди десетилетия. Надявам се нашето откритие да напомни на всички, че дължим на загиналите признателност“, казва Джош Гейтс.
