Целият християнски свят притихна в тих ужас снощи, наблюдавайки чудовщиния пожар, който погълна катедралата „Нотр Дам“ в Париж. А когато острата кула рухна под напора на огъня, мнозина пророниха горчиви сълзи за загубата на една от най-известните и обичани световни забележителности.
Милиони хора публикуваха в социалните мрежи свои снимки от вероятно най-разпознаваемата готическа катедрала в света. Това изобщо не е изненада, тъй като Париж е най-посещаваният от туристи град, а „Нотр Дам“ е едно от задължителните места за разглеждане.
Както БЛИЦ съобщи, при огромния пожар, който горя повече от 12 часа, падна острата кула на катедралата, изгоря покривът и се запали още една кула. По информация на местните власти, основната част от сградата все пак е спасена, благодарение на работата на пожарникарите, които спасиха двете камбанарии, както и фасадата.
Френският президент Емануел Макрон обеща, че ще възстанови катедралата, а ЮНЕСКО увери, че напълно ще подкрепи тази дейност.
Каква е историята на катедралата и защо тя се е превърнала в такъв важен символ за Париж и християнския свят?
10-те най-дразнещи неща в Париж
„Света Богородица“, наричана още Парижката „Света Богородица“ (на френски: Notre-Dame de Paris), е построена е през 1163 – 1345 г. като една от първите катедрали в готически стил на остров Сите на река Сена, в центъра на града. Тук Наполеон I е коронясан като император.
Смята се, че тя е един от най-изящните примери за френска готическа архитектура в света.
Катедралата „Света Богородица” разполага с 3 портала, около изграждането на които се носи легенда. Първият е на Св. Ана, средният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са напълно еднакви. Легендата разказва, че майсторът на порталите не могъл да направи средния, тъй като бил продал душата си на дявола, затова той бил направен от друг и се различавал от останалите портали.
Построяването на това величествено здание е инициатива на епископ Морис дьо Сюли. Първият камък е бил положен през 1163 г. в присъствието на крал Луи VII и папа Александър III. На това място преди да бъде изградена Нотр Дам дьо Пари е имало руини от римски храм на Юпитер, меровингска църква и каролингска катедрала. Готическата катедрала е била реставрирана и запазена благодарение на Йожен Виоле Льодюк, един от известните френски архитекти след разграбването и разрушаването й по време на Френската революция. Още много известни архитекти са работили по тази катедрала.
„Нотр Дам“ буквално означава „Нашата дама“, и е популярно римокатолическо наименование на Пресвета Богородица.
Основната част на строителството е била осъществена под ръководството на епископ Морис и неговия наследник Одо. Главния олтар бил осветен през май 1182 година, около 1196 година нефа бил почти завършен, през 1315 година били завършени и вътрешните работи. Строителството на западния фронтон с двете кули започнало около 1200 година. Кулите били завършени през 1245година, а цялостното завършване на катедралата станало през 1345 година.
Основната част от строежа е дело на архитектите — Жан дьо Шел (в периода 1250 – 1265г.), Пиер дьо Монтрьой (в периода 1250 - 1267г.), Пиер дьо Шел (работи по строежа през 1296г.), Жан Рави (в периода 1318-1344), Жан льо Бутейлер (в периода 1344 - 1363г.) и Раймонд дьо Темпл, който завършил строежа.
През ХVІІв. била извършена реконструкция на катедралата във връзка с изпълнението на обета на крал Луи ХІІІ, че ако му се роди син, то той ще обнови сградата. През 1756 г. с цел по-доброто осветяване на сградата било взето решение цветните витражи да се заменят с бяло стъкло, а по-късно свода на централния портал със сцената на Страшния съд бил повдигнат, за да преминават по-лесно през входа процесиите.
По-време на Великата френска революция катедралата станала обект на вандализъм – били снети и обезглавени статуите на кралете, тъй като се смятало, че изобразяват владетелите на Франция, движимото имущество било разграбено, а сградата била превърната първо в Храм на Разума, а после в склад. Части от статуите все пак били спасени под предлог, че се откупуват за строителен материал и след като били открити през 1977г. сега оригиналите се намират в Музея на средновековието.
След подписването на Конкордата през 1801 г. катедралата отново възвърнала функциите си на християнски храм. През 1804 г. там в присъствието на папа Пий VІІ бил коронован Наполеон Бонапарт за император. За да се скрие лошото състояние на сградата за церемонията стените били варосани и покрити със знамена.
През 1844 г. започнало възстановяването на катедралата, като основана заслуга сградата да добие днешния си вид се дължи на Йожен Емануел Виоле-льо-Дюк. Тъй като по сградата имало множество поражения, то при възстановителните работи са ползвани за образци и другите запазени катедрали от епохата (в Амиен, Шартър и Реймс), като били добавени и елементи, които катедралата никога не е имала, поради което реставрационните работи са обект и на критика. Реставрираната катедрала е била осветена на 31 май 1864 г. от парижкия архиепископ. По време на Парижката комуна през 1871 г. катедралата била нападната от вандали, които подпалили няколко пейки, но пожарът бързо бил потушен и не се стигнало до значителни поражения. По време на последвалите две световни войни сградата не претърпяла щети.
Кошмари в хотела! Най-жестоките гафове в интериора (ГАЛЕРИЯ)
Катедралата „Парижката Света Богородица“ има формата на латински кръст, като централния кораб е пресечен от трансепт с дължина 48 метра и ширина 14метра. Вътрешността се състои от централен кораб с дължина 60метра и ширина 13метра, а страничните кораби свързани чрез деамбулаторий го обхождат по цялото му протежение под формата на двойна пътека разделена от колонада, които пък на свой ред се отделят от стените от параклиси, оформящи абсидиола.
Храмът е един от върховете във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада.
Трите изваяни портала са посветени на Страшния съд (в центъра), живота на Дева Мария (север) и живота на Св.ета Ана с най-старата статуя на катедралата от 1170 г.
В галерията на кралете има 28 статуи на крале от Юдея и Израел. Голямата розетка, намираща се близо до кралската галерия, оформя ореол около статуите на Дева Мария и Младенеца.
В тържествената галерия се намира линия от богато украсени арки, които са свързани с кулите. На южната кула се намира и 13-тонната камбана Емануел, която се използва само при официални събития.
„Парижката Света Богородица“ има чудесен орган и съвършена акустика. Там всяка неделя в 17:30 часа се провеждат безплатни концерти. Катедралата побира 9000 души.
Катедралата „Парижката Света Богородица“ е свидетел на редица важни събития от живота на Париж. Тук през втората половина на 16 век се състои сватбата между Маргьорит дьо Валоа и Анри Наварски, който обаче по време на церемонията стои вън. През 1804 г. в катедралата е бил коронясан Наполеон Бонапарт I. Също тук е извършено опелото на генерал Дьо Гол през 1970 г.
В съкровищницата са катедралата се пазят множество ценности, сред които е и трънения венец на Христос, който по време на Великата френска революция е бил пренесен там от Светата капела, а преди това се е намирал в Цариград, докато латинският император Балдуин ІІ не го продал.
Колко от забележителната архитектура и безценни произведения на изкуството са се запазили и дали катедралата ще се върне към стария си блясък, привличайки отново милиони туристи от цял свят, тепърва ще става ясно.
