Ако някога сте си мислели, че сигурно е трудно за пилотите на самолети да видят летището от въздуха, не сте много далеч от истината. Един от тях призна в социалните мрежи, че понякога много се обърква, защото „там долу има много светлини“. Това, обаче, той никога не би го казал на пътниците си, пише „Дейли мейл“.
Това е само един от отговорите на въпроса „Като пилот, какво знаете за полета, което никога не бихте казали на пътниците си“, зададен в популярна платформа за запитвания. Няколко пилота са дали бързо отговори, които биха накарали доста пътници да се смутят.
Рон Вагнер например посочва, че никога не би казал колко опасна може да е турбуленцията. Тя всъщност може много бързо да засегне самолета и затова е по-добре хората винаги да са с колани. „Дръжте коланите сложени и леко разхлабени през цялото време“, съветва той. „Освен ако не искате да проверите каква е гледката, когато сте притиснати към тавана. Но да изхвърчите към тавана не е голям проблем – той идва, когато се върнете обратно върху облегалките на седалките или количките за храна и си счупите ръка, ребра или прешлен, което може да ви направи инвалид“, допълва пилотът.
Дан Ларсън пък посочва: „Вярно е, че турбуленцията може да се случи по всяко време без предупреждение, дори и да изглежда, че не е така. Но ако пилотите кажат на стюардесите да седнат и да си сложат коланите, значи е сериозно“.
Китайският пилот Верикс Лин коментира, че никога не би казал на пътниците, ако има заплаха от терористична атака с вероятно поставена на борда бомба. „Наистина не бихте искали тълпа от ужасени пътници, които се изпускат на седалките, докато друга част си мислят, че са много умни и могат да намерят бомбата и да я обезвредят сами, и вероятно 1-2 души, които да се уплашат толкова много, че да се опитат да отворят аварийните изходи във въздуха“, обяснява той.
По отношение на приземяването пък Стив Висоцки разкрива, че никога не информира пътниците, че понякога не може да намери пистата. „Понякога ми се повръща от това колко е трудно да намериш проклетото летище. Мислиш си, че въртящите се сигнални светлини помагат, но там долу има МНОГО светлини. Понякога е сякаш си над поле от светлини и просто не можеш да го видиш“, признава той.
Колегата му Анди Кер пък рядко издава колко стара всъщност е машината, с която лети. „Обикновено не споменаваме, че самолетът, с който летим, е произведен през 1968 година. Има много хора, които правят връзка с надеждността на автомобилите през 60-те и 70-те години и предполагат, че качеството на изработката на самолетите ще е същото. Не помага особено на нервните пътуващи“, пояснява той.
Непочистените салони са едно от нещата, за които Рандъл Къмингс не обича да говори пред хората, и обяснява защо те рядко се чистят както трябва: „Има толкова малко време между полетите, че чистачите минават само като набързо, пускат една бърза прахосмукачка и изхвърлят боклука, сменят слушалките и се изнасят. Процесът трае между 10 и 15 минути. Таблите не се свалят и забърсват. Повърхностите над главата на пътниците и копчетата не се забърсват. Този прекрасен тъчскрийн за забавление по време на полета не се забърсва. Чешмата не се дезинфекцира. Тоалетната се минава набързо и се пръска със спрей“.
Колегата му Ранди Джоунс пък посочва, че повечето пасажери нямат идея колко пари получава един пилот. „Мъжете и жените, които сядат в пилотската кабина, вероятно печелят много по-малко, отколкото си мислите. Наистина е просто. Повечето хора си мислят, че пилотите лесно си докарват шестцифрени суми. Това отчасти е вярно, но само ако достигнеш до определено ниво в йерархията и зависи от типа самолет, който караш, както и от други фактори. Току-що назначените служители печелят доста малко“, казва той.
