Учените, изследващи Червено море, направиха смразяващо откритие, когато най-накрая достигнаха дъното. Разположено между Африка и Арабския полуостров Червено море е дом на плодородна и завладяваща екосистема.
То е и изключително натоварен транспортен път, като целият трафик минава през Суецкия канал, с изключение на случаите, когато някой катастрофирал кораб заседне там.
Името на Червено море идва от сезонните червени цъфтежи на водорасли, които променят водата от обичайния синьо-зелен оттенък в червен.
Всичко това е добре на повърхността, но ако се гмурнем по-дълбоко, учените успяват да открият „басейни на смъртта“ на дъното на морето.
Наречени са така, тъй като са лишени от кислород, което означава, че всяко животно, което има нещастието да се доближи до тях, бива зашеметено и убито.
Всяко, което успее да бъде зашеметено, но не и убито, ще бъде прибрано от хищници, които дебнат наблизо, за да се „нахранят с нещастниците“.
Това не означава, че вътре в „басейните на смъртта“ няма нищо, тъй като там живеят „екстремофилни микроби“, които могат да оцелеят там, където не може да оцелее нищо друго.
Двойникът на Санторини гони всички туристи, ето защо!
Изследването на смъртните басейни може да ни помогне да разберем как е започнал животът на Земята и дори какъв е потенциалът за живот на други планети.
Сам Пуркис, професор и ръководител на катедрата по морски науки в Университета на Маями, заяви: „Сегашното ни разбиране е, че животът на Земята се е зародил в морските дълбини, почти сигурно в аноксични - безкислородни - условия.
„Изучаването на тази общност позволява да се надникне в условията, при които животът се е появил за първи път на нашата планета, и може да насочи търсенето на живот на други „водни светове“ в нашата Слънчева система и извън нея.“
Фактът, че обичайните животни, които се срещат на морското дъно - като скариди, червеи и мекотели - не могат да оцелеят в басейните, означава, че те остават необичайно непокътнати.
Пещерата на смъртта, в която нищо не може да оцелее
„Обикновено тези животни размърдват морското дъно, като нарушават натрупаните там седименти“, казва Пуркис.
„Не така стоят нещата със солените басейни. Тук всички седиментни слоеве, които се утаяват на дъното на соления басейн, остават изискано непокътнати.“
Това означава, че изследователите са успели да използват откритията си и за да научат повече за цунамитата и земетресенията.
Новооткритите басейни със солен разтвор „представляват непрекъснат запис на минали валежи в региона, простиращ се на повече от 1000 години, плюс записи на земетресения и цунами“.
Откритията им показват, че през последните 1000 години големи наводнения, причинени от сериозни дъждове, се случват приблизително веднъж на 25 години, а цунами [се случват] приблизително веднъж на 100 години“.
Представете си, че на дъното на Червено море има басейни, до голяма степен недокоснати от горния свят, спокойни и смъртоносни в еднаква степен.
