В Западна Европа автобусните спирки обикновено са с много скромен дизайн и имат единствено практично предназначение. Видът им по никакъв начин не допринася към пейзажа на пътя.
На територията на бившия СССР, обаче, от бреговете на Черно море до степите на Казахстан, действат съвесем различни принципи, което е видно от спирките край пътя.
Как се живее в сибирския град, който изкопава най-много диаманти от земята
Някои от тези необикновени павилиони са били експерименти за по-големи архитектурни начинания. Те давали възможност на местните скулптори, архитекти и строители да напрегнат творческите си мускули – и те го направили със забележителна енергия, пише „Гардиън“.
Канадският фотограф Кристофър Хъруиг издаде преди години книга, пълна със снимки на пирамиди, арки, куполи и извивки, невероятни архитектурни форми. От ръждив тенекиен покрив над пейка в Армения до тежки керамични постройки по абхазкото крайбрежие – по спирките били упражнени всички възможни архитектурни стилове и приумици, ограничени единствено от въображението на проектантите и материалите, с които те разполагали.
Проектът на Хъруиг започнал много отдавна, когато той решил да стигне с колело от Лондон до Стокхолм, за да заживее с приятелката си. „Да кача колело на „Райънер“ щеше да ми струва четири пъти колко цената на място в самолета“, обяснява той. Затова се отправил на дълго пътуване по суша и си обещал да снима по нещо интересно във всеки час от деня.
В един момент определен детайл от пейзажа на пътя започнал да му хваща окото. „Чак когато стигнах до балтийските държави се натъкнах на това. При първите 50 км в Литва забелязах тези странни автобусни спирки навсякъде“, разказва той.
Първият вид, на който се натъкнал, били бетонни кутийки, боядисани в пастелни цветове, приличащи на куклени къщи.
На следващата година Хъруиг се преместил в Казахстан със съпругата си, която работела за ООН. Манията му по спирките продължила. „Някои бяха напълно откачени. Изглеждаше сякаш всяка една има своя уникална идентичност. Това ме накара да осъзная, че зад Желязната завеса и клишетата за СССР, с които сме израснали на запад, е имало милиони индивидуалисти, мечтаещи и надскачащи границите на креативността“, посочва канадецът.
Автобусните спирки били едни от малкото постройки, при които имало известна автономия от централизираната планираща машина. Властта смятала, че те трябва да бъдат красиви и да отразяват местните естетически разбирания.
Проф. Константинас Яковлевас-Маеркис, който оглавявал пътното проектиране в Литва в края на 60-те години, обяснява: „Искахме първата уредена и живописна магистрала да бъде лицето на два града – Вилнюс и Каунас. Строежът на автобусните спирки беше начин да променим монотонната реалност в съветските времена и архитектурата и да наблегнем на местното“.
В най-секретния град на Русия има и метро
Така в Киргизстан има спирки, приличащи на местните калпаци, и такива, оформени като юрти. В Украйна и Молдова преобладават цветните и бетонни варианти, а в горите на Естония те са по-прости дървени конструкции със заострен покрив от дърво.
Някои от най-засуканите спирки се намират около Пицунда на Черно море, където Хрушчов имал лятна дача. Тук акцент са гигантските риби с отворени усти и други подобни мозаечни изображения.
