Повече от шест десетилетия смъртта на деветимата планински туристи от групата на Игор Дятлов поражда теории за тайни военни изпитания, кълбовидни мълнии, отровни газове, инфразвук и дори свръхестествена намеса. Научен модел, публикуван през 2021 г. и подкрепен от последващи наблюдения на място, предлага далеч по-прозаично, но физически възможно обяснение: малка и закъсняла лавина от твърда снежна плоча. Версията не разрешава всеки спорен детайл, но отговаря на основните възражения, които десетилетия наред поставяха лавинната хипотеза под съмнение.
В края на януари 1959 г. десетима опитни туристи, повечето студенти и възпитаници на Уралския политехнически институт, тръгнали на сложен зимен преход в Северен Урал. Групата била ръководена от 23-годишния Игор Дятлов. Един от участниците, Юрий Юдин, се отказал по здравословни причини и се върнал, а останалите деветима продължили към планината Отортен. Те никога не достигнали крайната си цел.
Вечерта на 1 февруари туристите разпънали палатката си върху склона на планината Холатчахъл, срещана и като Холат Сяхъл. За да оформят равна площадка, изрязали част от снежната покривка. През нощта се случило нещо, което ги принудило спешно да напуснат убежището. Палатката по-късно била открита повредена и разрязана отвътре, а обувките, топлите дрехи и голяма част от екипировката останали в нея. При температури под минус 25 градуса и силен вятър групата се отправила към гората, разположена на повече от километър надолу по склона.
Първите тела били открити близо до голям кедър и по линията между гората и палатката. Последните четирима загинали били намерени месеци по-късно в овраг под дебел пласт сняг. При част от тях били установени тежки травми на гръдния кош и черепа. Две от телата били без очи, а при едно липсвал език. Някои от туристите били боси или облечени само частично, което допълнително засилило усещането за необяснима трагедия.
Съветското разследване било прекратено след няколко месеца със заключението, че групата е загинала вследствие на „непреодолима природна сила“. Без по-конкретно обяснение и при ограничен достъп до материалите по случая постепенно се появили десетки версии — от нападение и конфликт с местни жители до ракетни изпитания, радиоактивно оръжие и намеса на неизвестни същества.
Лавината била сред първите предположения, но дълго време изглеждала несъвместима с няколко важни обстоятелства. Средният наклон около палатката бил смятан за недостатъчно стръмен. Спасителите, пристигнали 26 дни след трагедията, не описали ясно изразени следи от свличане. Ако изрязването на склона при разпъването на палатката било отключващият фактор, не било ясно защо лавината се задействала много часове по-късно. Тежките гръдни и черепни травми също не приличали на обичайните наранявания при затрупване със сняг.
През 2019 г. руската прокуратура започнала нова проверка, а през юли 2020 г. обявила лавината за най-вероятната причина за трагедията. Това заключение обаче не предоставило подробно физично обяснение на всички възражения и не прекратило споровете.
С научното изследване на случая се заели специалистът по лавини Йохан Гауме от Федералното политехническо училище в Лозана и професорът по геотехническо инженерство Александър Пузрин от Швейцарското висше техническо училище в Цюрих. През януари 2021 г. те публикували в списание Communications Earth & Environment модел на т.нар. закъсняла лавина от снежна плоча.
Според тях склонът не бил равномерен, както изглеждал под дебелата снежна покривка. Под повърхността се намирали стъпаловидни участъци с височина между четири и шест метра, а заровеният слаб снежен слой непосредствено над палатката можел да има наклон около 28 градуса. Последващо заснемане с дрон през 2021 г. показало, че отделни части над мястото на лагера са дори по-стръмни от 30 градуса — достатъчно за освобождаването на снежна плоча.
Решаваща роля според учените изиграли катабатичните ветрове — плътни студени въздушни течения, спускащи се по планинския склон. Те пренасяли и натрупвали нов сняг над изрязаното от туристите място. По-късни метеорологични анализи оценили скоростта на вятъра над палатката на между 9 и 12 метра в секунда, или приблизително 32–43 километра в час. Снежната покривка над лагера вероятно надхвърляла метър и половина.
Изрязването на склона не предизвикало незабавно свличане, защото слабият слой първоначално запазил устойчивостта си. През следващите часове обаче вятърът продължил да трупа плътен сняг над палатката. Натоварването постепенно нараствало, докато връзката между отделните слоеве не се нарушила. Изчисленията показали, че при подходящи условия снежната плоча можела да се освободи между 7,5 и 13,5 часа след направения от туристите разрез — интервал, който съответства на предполагаемото време на инцидента.
Компютърната симулация показала и защо търсачите може да не са видели класическа следа от лавина. Свляклата се плоча вероятно била сравнително малка — дълга около пет метра — и не продължила надолу по целия склон. Тя ударила палатката, запълнила изкопаната в снега площадка и останала в непосредствена близост. За следващите повече от три седмици силният вятър можел да заличи или покрие видимите белези от свличането.
Един от най-любопитните аспекти на изследването е връзката му с анимационния филм „Замръзналото кралство“. Гауме бил впечатлен от реалистичното поведение на снега във филма и от използвания при създаването му физически метод за компютърна симулация. Той работил с математик, който бил консултант на продукцията, но изрично уточнил, че научният модел не е програмата на Disney. Изследователите разработили отделна система, основана на механиката на снега и проверена чрез експерименти.
За да оценят възможните травми, учените използвали и данни от класически ударни тестове на автомобилната индустрия, при които било изследвано поведението на човешкия гръден кош при силен натиск. Моделът показал, че твърди снежни блокове с плътност около 400 килограма на кубичен метър и скорост приблизително два метра в секунда могат да причинят сериозни, но не непременно незабавно смъртоносни наранявания.
Особено важна била позицията на хората в палатката. Те лежали върху твърда основа от утъпкан сняг, подсилена със ски. При падането на плочата телата можели да се окажат притиснати между твърдите снежни блокове отгоре и почти неподвижната основа отдолу. Това създавало условия за счупвания на ребра и травми на гръдния кош, сходни с описаните при аутопсиите. Авторите обаче допускат и друга възможност — част от тежките наранявания да са възникнали по-късно при срутване на сняг в стръмния овраг, където били намерени четири от телата.
Вероятният сценарий започва с падането на снежната плоча върху палатката. Част от туристите може да са били ранени или притиснати, а останалите разрязали плата отвътре, за да излязат бързо. В тъмнината, виелицата и силния вятър те вероятно се опасявали от второ, по-голямо свличане и се отдалечили към гората, където можели да намерят защита от вятъра и дърва за огън.
Следите показват, че групата не се е разпръснала хаотично. До кедъра бил запален огън, част от туристите опитали да се върнат към палатката, а други изградили укритие в снега. Ако някои от тях вече били тежко ранени, по-здравите вероятно са им помагали да достигнат гората. Точната последователност на тези действия обаче не може да бъде възстановена със сигурност. Самият Пузрин отбелязва, че ако ранените са били отведени надолу от останалите, историята е и свидетелство за опит да бъдат спасени другарите им.
Липсата на достатъчно дрехи, изключително ниската температура и вятърът постепенно направили оцеляването невъзможно. Част от облеклото вероятно било прехвърляно между членовете на групата, след като някои от тях починали. В популярните реконструкции се споменава и т.нар. парадоксално събличане, което понякога се наблюдава при крайна хипотермия, но то не е необходимо, за да обясни всички подробности около дрехите.
Липсващите очи и език не са обяснени от лавината и не са част от компютърния модел. Телата с най-сериозно увредени меки тъкани били открити едва през май в овраг, частично изложени на течаща вода. Учените и други изследователи свързват тези промени с естественото разлагане и действието на животни след смъртта, а не с причината за напускането на палатката.
Допълнителна подкрепа за лавинната версия дошла от три последващи експедиции. При заснемането на района с дрон била установена сложната и достатъчно стръмна топография над мястото на палатката. През януари 2022 г., при условия, наподобяващи времето през фаталната нощ, планински водачи заснели следи от две пресни лавини от снежни плочи. Наблюденията показали, че подобни свличания в района не са невъзможни или изключителни.
Лавинният специалист Джорди Хендрикс, директор на Лабораторията за сняг и лавини към Държавния университет на Монтана, който не участвал в изследването, определил лавината като най-правдоподобното обяснение на наличните данни.
Въпреки това авторите не твърдят, че са възстановили всяка минута от нощта на 1 срещу 2 февруари 1959 г. Техният модел показва, че малка закъсняла лавина е физически възможна и може да обясни изоставянето на палатката, липсата на очевидно широко лавинно поле, времевото забавяне и част от тежките травми. Той не разрешава напълно въпросите за поведението на туристите след евакуацията, разположението на телата или следите от радиоактивност по някои дрехи.
Затова трагедията на прохода Дятлов не може да бъде обявена за окончателно разгадана. Най-убедителната научна реконструкция обаче не изисква тайни оръжия, неизвестни същества или свръхестествени сили. Тя сочи към рядко съчетание от неравен терен, нестабилен снежен слой, силен вятър, неподходящо място за палатката и решения, взети в тъмнина, студ и шок — обикновени природни фактори, които заедно може да са довели до необикновена трагедия.
