Урал е огромна планинска верига, простираща се на около 2500 км от прерията на северната граница на Казахстан до Северния ледовит океан. По източното ѝ подножие обичайно се прекарва границата между Европа и Азия.
Веригата е разделена на 5 части – Полярен Урал, Приполярен Урал, Северен Урал, Среден Урал и Южен Урал. Всяка от тях има какво да предложи на планинарите и затова тя е толкова привлекателна за туристите.
За всички любители на планината, обаче, Урал ще остане завинаги свързан с една трагедия, обвита в мистерия. На 1 срещу 2 февруари 1959 година на мястото, наречено по-късно проход Дятлов, загиват 9 младежи при неизяснени обстоятелства. За смъртта им има какви ли не теории – от природно бедствие до убийство за отмъщение, шпионаж и извънземни.
Групата се състояла от осем мъже и две жени – водачът Игор Дятлов, Зинаида Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колеватов, Рустем Слободин, Юрий Кривонищенко, Юрий Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Семьон Золотарьов и Юрий Юдин. Повечето от тях били студенти и бивши възпитаници на Уралския политехнически институт.
Целта на експедицията била за 14 дни да достигне планината Отортен (1234,2 м), която се намирала на 10 км северно от мястото на инцидента. На езика на местните името на планината означава „не ходете там“.
Пътят по, който поел групата бил оценен като „Категория III“ най-трудният за този сезон. Всеки един от членовете е имал опит в дългите ски преходи и планински походи.
Юрий Юдин се отказва по средата на експедицията заради силни болки в крака и така остава единственият оцелял.
Дневниците и камерите, които спасителните екипи откриват около последният им лагер дали възможност да се проследи маршрутът на групата до деня преди инцидента.
Групата започнала своя поход късно на 1 февруари и заради това този ден успели да изминат само 4 км. Излишната екипировка и храна оставили на платформа в гората. Те щели да вземат оставените припаси на връщане. Лагерът е направен около 17 ч. на склона на Холат Сяхил (в превод от местния език – „планина на смъртта“), само на 16 км от връх Отортен. Те вечеряли около 18-19 ч.
Един или двама от членовете на групата излезли навън. Смята се, че това били Семен Золотарьов и Николай Тибо-Бриньол, тъй като било установено, че били по-добре облечени от останалите. Именно тогава нещо се объркало катастрофално.
След като повече от две седмици от експедицията не била получена никаква вест (а Дятлов имал уговорка да изпрати телеграма, когато се върнат в селището Вижай), на 20 февруари била изпратена първата спасителна група, състояща се от доброволци и учители в института.
По-късно армията и полицията се включва в издирването със самолети и хеликоптери.
На 26 февруари спасителите намерили изоставена и силно повредена палатка на Холат Сяхил. Студентът Михаил Шаравин, който намерил палатката казва: „Палатката беше наполовина покрита със сняг. Тя беше празна и всички вещи и обувки на групата бяха оставени там“. Разследващите казват, че палатката била отрязана отвътре и, че членовете на групата избягали по чорапи или боси.
Следите и на деветимата оставени в снега подсказвали, че някои били боси, други по чорапи, а едни от тях сочели, че човекът, който ги е оставил бил с една обувка. По това време температурата навън е била между −25 и −30 по Целзий.
На края гората под голям бор са намерени останките от малък огън. Там са намерени първите две тела (на Кривонишченко и Дорошенко), без обувки, само по бельо. Клоните на дървото са счупени до пет метра височина, което подсказва, че някой се е покатерил на него.
Между бора и лагера са намерени още три тела: на Дятлов, Колмогорова и Слободин в пози, подсказващи, че те са се връщали към палатката. Те са намерени поотделно, отдалечени един от друг.
Останалите четири тела са открити чак на 4 май под четири метра сняг в дефиле на 75 метра от бора. Трима от тях са по-добре облечени от останалите. Намерени са признаци, че тези, които са умрели първи, са дали дрехите си на другите.
Официалното разследване завършва с констатацията, че става въпрос за нещастен случай, предизвикан от стихийна сила. Именно поради липсата на точни сведения за смъртта на групата през годините с мистификацията се заемат множество журналисти и изследователи, които създават над 40 различни теории за трагедията.
Още през 1959 година следователите първо заподозират представители на местната народностна група манси. Предполага се, че младежите от групата на Дятлов са осквернили свещената гора на мансите, които на свой ред са решили да си отмъстят, прогонвайки туристите от палатката на студа. Тази версия обаче бързо отпада.
Наличието на по-висока радиация у дрехите на единия от загиналите пък става повод за теория, включваща КГБ, ЦРУ и предаване на секретни сведения. За нея няма сериозни доказателства.
Любителите на конспирациите стигат и до още по-абсурдни обяснения – намеса на извънземни или нападение на кръвожадно йети.
През януари швейцарски учени обявиха резултатите от проучването си, което се очаква да сложи край на мистерията около инцидента. Информацията за него е публикувана в сп. Communications Earth and Environment.
През 2019 г. руската прокуратура проведе ново разследване и заключи, че най-вероятната причина за инцидента е лавина. Тогава, обаче, много въпроси останаха без отговор, тъй като не са намерени следи от лавина. Склонът над палатката не е бил достатъчно стръмен за лавина, а нараняванията на планинарите не били типични като при натиск от сняг. Имало и много неясноти за последователността на събитията.
Проф. Йохан Гауме – ръководител на лабораторията за сняг и симулации на лавина в Швейцарския федерален технологичен институт в Лозана и проф. Александър Пузрин – заместник директор на Института по геотехнично инженерство в Цюрихски технологичен университет, стигнали да извода, че планинарите са подкопали планинския склон, който бил покрит със сняг, за да си разположат там палатката.
Така те предизвикали лавина, която, обаче, не се случила веднага, а няколко часа по-късно.
„Използваме данни за триенето на снега и местната топография, за да докажем, че малка лавина тип „снежна дъска“ може да се получи на лек наклон, оставякли много малко следи след себе си. С помощта на компютърни симулации показваме, че ударът на „снежна дъска“ може да доведе до наранявания, подобни на наблюдаваните“, обяснява Гауме в прессъобщение.
Забавянето във времето е друг ключов момент. Специфичното тук е наличието на катабатични ветрове – ветрове, които придвижват въздух надолу по склона по силата на гравитацията. Тези ветрове може да са преместили снега, който след това да се е натрупал по хълма над палатката заради спецификата на терена, за която членовете на групата не знаели.
„Ако не са направили изкопа в склона, нищо нямало да се случо. Това била първоначалната причина, но само това не би било достатъчно. Катабатичният вятър вероятно е отнесъл сняг и е позволил допълнително количество да се натрупа бавно. В някакъв момент се е образувала пукнатина, която е позволила снежната дъска да се откъсне и да се спусне надолу“, посочва Пузрин.
Учените казват, че дори и след техните открития инцидентът си истава мистерия: „Истината, разбира се, е че никой не знае какво в действителност е станало тази нощ. Но ние осигуряваме сериозни качествени сведения, че теорията за лавина е напълно възможна“.
