Тези принципи тровят живота на японците, но те сляпо си ги следват

Тези принципи тровят живота на японците, но те сляпо си ги следват

Често е много трудно да разберем жителите на Страната на изгряващото слънце

Японският начин на мислене винаги е предизвиквал голям интерес за чужденците. Често е много трудно да разберем жителите на Страната на изгряващото слънце. Затова един от най-добрите начини да постигнем успех е да видим какво казват самите те за себе си.

Япония е консервативна страна и се променя много бавно. Затова и много от нагласите от миналото все още са живи. Някои от тях са много остарели и всъщност пречат на развитието на модерното общество. За тях разказва японски влогър.

Вижте кои са токсичните принципи, които продължават да се следват в японското общество и в наши дни:

СНИМКИ на откачени ситуации в Япония - чужденците са шокирани, а местните не трепват

1. Смяната на работата е нещо лошо

„Работили сте в тази компания само 5 години? Очевидно сте много нетърпеливи и не знаете как да се справяте с трудностите.“

В Япония преди е било прието, че човек получава работа след завършване на колеж или университет и работи в тази фирма докато се пенсионира. Сега ситуацията е малко по-различна и например в развлекателната индустрия се счита за нормално да сменяте често работата си.

Въпреки това за повечето японци (особено от по-старото поколение) човек, който често се мести от една работа на друга, изглежда подозрителен. Ако решите да смените работата си, то интервюиращият в новата фирма може да ви погледне с недоверие: „Защо напуснахте? Не можете да намерите общ език с екипа? Бягате от трудности?“.

Това отношение е силно токсично. Хората се страхуват да си сменят работата, дори когато заплатата или натоварването не ги устройват. Те мълчаливо се съгласяват да се преуморяват, откъдето идва и явлението „кароши“ – смърт на работното място от преумора.

Освен това хората страдат от депресия, но не се опитват да променят нищо. Те вярвам, че няма смисъл да сменят работата си, тъй като няма да могат да си намерят нова и обществото ще ги съди.

2. Разводът е нещо ужасно

Въпреки че напоследък броят на разводите се е увеличил, темата за прекратяването на брака все още е табу в Япония. Ако някой заговори в приятелска компания за развод, хората реагират с: „Горкият, колко жалко! Сигурно е ужасно, съчувствам ти“. Разводът веднага се разглежда като нещо отрицателно, а това невинаги е така.

Ако във връзката има някакво насилие или партньорът изневерява, тогава разводът е най-доброто решение. Много хора стават по-щастливи и започват нов живот. Много японци, обаче, не мислят така.

Те се опитват с всички сили да запазят семейството (или поне привидно за пред другите). Дори да няма любов между съпрузите, те не се развеждат, защото не искат обществото да ги осъди.

Затова и изневярата е много често срещана, както и ситуацията, при която мъжът и жената спят в отделни стаи и живеят като съквартиранти. Но за пред обществото са едно прекрасно, щастливо семейство.

3. „Номиникейшън“ – абсолютно задължително

В Япония съществува явление, наречено “nominication”. Думата е съставена от две думи – “nomi” (напитка) и “communication” (общуване). След работа шефът кани служителите да изпият по едно питие с него в бара и те не могат да откажат. За сметка на свободното си време те трябва да прекарат тези няколко часа в компанията на началниците, а не със семействата си.

Дори по време на локдауна заради пандемията много хора излизали вечер по баровете, следвайки тази традиция, твърди блогърът. Основната причина е „да се подобрят отношенията в екипа“. Но наистина ли е толкова забавно? За мнозина това е загуба на време.

Освен това, да излезете да пиете с шефа съвсем не е като да излезете с приятелите си. Трябва да го слушате внимателно, да кимате и да се смеете на шегите му. С една дума, същото като на работа, но без заплата.

И не си мислете, че това приключва бързо. Обикалят се барове и ресторанти до късно вечерта. Понякога се прибирате вкъщи сутринта. Резултатът е прекомерна консумация на алкохол, вреда за здравето, липса на сън и лоши отношения в семейството.

4. Колкото по-дълго работите, толкова по-добре

Когато някой иска да си тръгне от офиса в края на работното време, често го спират с думите: „Как, тръгвате ли вече? Не е ли рано? Другите все още работят“. И разбира се, той получава чувство на вина и остава да работи.

Да, в Япония хората все още живеят, за да работят. Вместо да е обратното. Когато хората работят постоянно, те нямат време за хобита, за срещи със семейството и приятели или за романтични връзки. В резултат в страната има ниска раждаемост и малък брой бракове.

Младите мъже не са склонни да се женят, защото просто нямат време за това. А ако напуснат или минат на непълно работно време, няма да имат достатъчно пари да се оженят. Затова и младите хора, които не са си намерили партньор в университета, често избират да са самите. Или нямат време или нямат пари за връзка.

Това правило кара работещите да протакат задълженията си по цял ден, когато могат да се справят с тях за няколко часа. Но японците знаят, че няма смисъл да работите бързо – все пак трябва да останете в офиса поне докато шефът си тръгне. Следователно това намалява и ефективността на труда.

Да, наистина в Япония работят толкова много, че заспиват по улиците (СНИМКИ/ВИДЕО)

5. Винаги се извинявяйте, за да избегнете проблеми

В училище японците чуват: „Ако не знаете как да отговорите, просто се извинете без да се замисляте“. Това не е изненадващо. Японското общество е фокусирано върху интересите на групата, а не на индивида. Трябва да се държите така, че да бъдате „удобни“ за другите и да не разстройвате никого. Затова японците винаги се извиняват, дори и да не са направили нищо лошо.

Много японци дотолкова са свикнали да са „удобни“ и да не създават конфликти, че не могат да защитят себе си и интересите си. Едва 45,8% от младите хора в Япония вярват, че са уверени в себе си. В САЩ те са 86%, а в Южна Корея – 71%.

Младите хора в Япония често се страхуват да спорят с по-възрастните, например да дават нови идеи на работа. Ако някой не се съгласи с тяхното мнение, тогава е по-лесно хората да се извинят. А как в едно общество ще има иновации, ако младите хора се страхуват да изразят мнението си?

Коментирай