Въпреки че са умрели преди хиляди години, стотици тела, изкопани в Таримския басейн в Западен Китай, изглеждат удивително живи. Те запазват прическите, облеклото и пособията на една отдавна отминала култура - такава, за която се предполагаше, че са мигриращи индоевропейци, заселили се в региона преди хиляди години.
Но привидно перфектното състояние на запазеност на мумиите не беше единствената изненада. Когато съвременните изследвания на ДНК разкриха, че запазените тела са на хора, местни за Таримския басейн - но генетично различни от други близки популации - мумиите от Таримския басейн станаха още по-енигматични.
Днес изследователите все още задават въпроси за техните културни практики, ежедневния им живот и ролята им в разпространението на съвременното човечество по света, съобщава "Нешънъл Джеографик".
Как са открити мумиите от басейна на Тарим?
Погребани в различни гробища около басейна преди 4000 години, естествено мумифицираните трупове са открити за първи път от европейски изследователи в началото на 20 век.
(Снимка: Wenying Li, Xinjiang Institute of Cultural Relics and Archaeology)
С течение на времето все повече и повече от телата на Тарим бяха открити, заедно с техните грандиозни културни реликви. Към днешна дата са открити стотици. Най-ранните от мумиите датират от около 2100 г. пр. н. е., докато по-новите мумии са датирани от около 500 г. пр. н. е.
Кои всъщност са били мумиите от басейна на Тарим?
Първоначално подобното на западното облекло на мумиите и подобен на европейския вид мумии подтикнаха към хипотези, че те са останките на индоевропейска група мигранти с корени в Европа, вероятно свързани с пастири от бронзовата епоха от Сибир или фермери от мястото, което е сега Иран.
Те имали руси, кафяви и червени коси, големи носове и носели ярки, понякога сложни дрехи, изработени от вълна, кожи или телешка кожа. Някои носели островърхи шапки като на вещици, а някои от дрехите били направени от сплъстени или тъкани платове, което предполага връзки със западноевропейската култура.
Други пък носели каре, напомнящо на келтите. Може би най-забележителна е една от мумиите, известна като Chärchän Man, който бил висок над 1,80 м., имал червена коса и пълна брада и бил погребан преди повече от хиляда години в тартанова пола.
(Снимка: Wenying Li, Xinjiang Institute of Cultural Relics and Archaeology)
Друго от най-известните тела е това на така наречената „Принцеса“ или „Красавица“ от Сяохе - 3800-годишна жена със светла коса, високи скули и дълги, все още запазени мигли, която изглежда усмихната в смъртта. Въпреки че носела голяма филцова шапка и фини дрехи и дори бижута в смъртта си, не е ясно каква позиция може да е заемала в своето общество.
Но изследването от 2021 г. на 13 проби от древната ДНК на мумиите доведе до сегашния консенсус, че те принадлежат към изолирана група, която е живяла в района, който сега прилича на пустиня, през бронзовата епоха, възприемайки земеделските практики на своите съседи, но оставайки различни по култура и генетика.
Учените заключиха, че мумиите са потомци на древни северноевразийци, сравнително малка група древни ловци-събирачи, които са мигрирали в Централна Азия от Западна Азия и които имат генетични връзки със съвременните европейци и индианци.
Как са били мумифицирани?
Тези тела не са мумифицирани умишлено като част от погребален ритуал. По-скоро сухата, солена среда на Таримския басейн, който включва пустинята Такламакан - една от най-големите в света, позволява на телата да се разлагат бавно и понякога минимално. (Смята се също, че екстремният зимен студ в района е помогнал за тяхното запазване.)
Как са били погребани?
Много тела са били погребани в „дървени ковчези във формата на лодка, покрити с кожи от едър рогат добитък и маркирани с дървени стълбове или гребла“, според изследователите. Откриването на билката ефедра в гробните места предполага, че тя е имала медицинско или религиозно значение, но каква може да е била тази религия или защо някои погребения включват концентрични пръстени от дървени колове, все още не е ясно.
(Снимка: Wenying Li, Xinjiang Institute of Cultural Relics and Archaeology)
Какво са яли?
Маски, клонки, вероятно фалически предмети и животински кости, намерени в гробищата на мумиите, предоставят изкушаваща представа за техния ежедневен живот и ритуали. Въпреки че повечето въпроси за тяхната култура остават без отговор, погребенията сочат към диетата им и факта, че са били фермери.
Мумиите са били погребани с ечемик, просо и пшеница, дори огърлици с най-старото сирене, намирано някога. Това показва, че те не само са отглеждали, но и са отглеждали преживни животни.
Какво е било ежедневието им?
Обитателите на Таримския басейн са били генетично различни. Но техните практики, от погребението до производството на сирене, и облеклото им, което отразява техники и артистичност, практикувани на далечни места по онова време, изглежда показват, че са се смесвали с други култури и са се учили от тях, възприемайки техните практики с течение на времето и ги включвайки в отделна цивилизация.
Изследователите сега вярват, че ежедневието им включва всичко - от отглеждането на преживни животни до металообработването и производството на кошници - подпомогнато от факта, че пустинята в района на Таримския басейн някога е била много по-зелена и е имала изобилие от прясна вода.
Изследователите също смятат, че жителите на Таримския басейн са търгували и са взаимодействали с други хора в това, което в крайна сметка ще се превърне в критичен коридор по Пътя на коприната, свързващ Изтока и Запада в безводната пустиня.
Но археолозите все още имат много да научат за това какво е било ежедневието на тези древни хора, включително с кого са търгували, какви религиозни вярвания са възприели и дали обществото им е било социално разслоено.
Защо мумиите от басейна на Тарим са спорни?
Удивително запазените мумии отдавна очароват археолозите. Но мумиите от басейна на Тарим също се превърнаха в горещ политически въпрос.
Таримският басейн се намира в съвременния Синдзян-Уйгурски автономен регион, земя, претендирана от уйгурското малцинство в Китай.
Уйгурските националисти твърдят, че мумиите са техни предшественици, но китайското правителство опровергава това и не е склонно да позволи на учените да изследват мумиите или да изследват древната им ДНК.
През 2011 г. Китай изтегли група от мумиите от пътуваща изложба, твърдейки, че са твърде крехки за транспортиране. Някои изследвания относно ДНК на мумиите бяха критикувани като омаловажаващи особеността на региона в подкрепа на опитите на Китай да асимилира уйгурския народ.
Точно както остава да се научи повече за енигматичните мумии, бъдещето им като политически и национални символи също остава оспорвано.
