Според статистиката 67% от семействата в Канада живеят извън града в свои къщи, а едва 14% в апартаменти в града.
На какво се дължи това? Дали е по-удобно или по-изгодно?
Канадската мечта се заражда през 1953 г. Това е годината, в която в „Дон Милс“ – първото голямо и изцяло планиарно предградие в страната, на север от Торонто, започнали да се продават жилища на достъпни цени.
Защо къщите в Йордания са толкова грозни?
Моментално канадските семейства от средната класа, жадни за свое собствено уютно място – къща с двор, гараж и детска стая, започнали да си стягат куфарите.
След година бил публикуван и националният доклад „Защо да живеем в предградията“, в който тази тенденция на строителство край градовете била тежко критикувана. Експертите посочили редица социални, екологични, икономически и транспортни проблеми.
„Миля след миля районите се разтягат. И няма никакви признаци, че това някога ще спре“, посочват авторите на доклада. Един от тях дори нарича предградията „ужасна бъркотия“.
Въпреки това тенденцията се запазила. 65 години по-късно хората продължават да се стичат към предградията. Колкото и да се оплакват някои експерти, може би трябва да се признае, че канадците просто искат да живеят в свои собствени домове.
67% от канадците живеят в предградия с ниска плътност на застрояване, където трябва да се придвижват с автомобил. Само 14% от населението живее в централните райони.
През последното десетилетие основен ръст на жители се наблюдава в крайградските райони. „Центърът на големия град може да е пълен с нови жилищни сгради, но в покрайнините прирастът на населението е 5 пъти по-висок“, се посочва в доклада.
Темата за „разтеглянето“ на градовете вълнува много експерти. Въпреки значителните проблеми, свързани с дългите пътувания до града и обратно, разхода на енергия и обществени услуги, има и немалко предимства в живота в предградията. Например нивата на престъпност и шум извън града са много по-ниски.
Но основното предимство, разбира се, е цената на недвижимите имоти. Наемът в центъра на Торонто е два пъти по-висок, отколкото във външния пръстен на района на Голям Торонто. Всеки, загрижен за това да има достъпни жилища, би трябвало неуморно да подкрепя крайградското строителство в евтини и широки парцели.
Освен че една къща в предградията е по-евтина, животът извън града се доближава до мечтата на повечето канадски семейства. В неотдавнашно проучване компания за жилищни кредити става ясно, че почти две трети от всички потенциални купувачи на жилища са заявили, че предпочитат да имат къща.
Животът в предградията се отразява добре на психиката. Икономистът от университета на Британска Колумбия Джон Хелиуел разкрива, че хората, живеещи в предградията, са по-щастливи от жителите на големите градове.
По отношение на щастието Ошава в Онтарио и Троа-Ривиер в Квебек например заемат много по-високи позиции в сравнение с други места в Канада. Гъстонаселеният Ванкувър - перфектният пример за добро градско планиране, е най-нещастното място в страната. Той е и градът, където е най-трудно да си купите жилище.
Канадците наистина обичат да живеят в предградията. Да, пътят до града може да бъде много уморителен и жителите на крайградските райони могат да изразходват повече енергия на глава от населението, но това не е толкова критично.
Според Infinite Suburbia - глобален изследователски проект, насочен към промяна на мнението на експертната общност за предградията, те предлагат не само удобно и евтино жилище за масите, но имат и някои екологични и социални ползи.
Това е една от най-сложните сгради и най-скъпа частна къща в света
Дворовете извън града дават възможност за съществуване на по-голямо разнообразие от видове и местообитания от някои естествени екосистеми. Просторните открити пространства осигуряват по-добра защита на влажните зони, отколкото гъстрозастроените градски зони.
И въпреки твърдението, че предградията са едни безкрайни редици от еднакви кутийки, опитът показва, че те са оживени и приветливи места, които са особено привлекателни за малцинствата и имигрантските семейства.
