Фани и Андре са съпрузи, които живеят в момента на остров Бали. Те са избягали там в момент, в който били затрупани с работа в Европа. Той работел като брокер, тя - в консултантска фирма. Така заживели на остров Бали.
Французойката описва пребиваването си там, ето и нейният разказ за индонезийската кухня:
Преди пандемията, когато броят на туристите беше извън класациите и искахме да се измъкнем от тълпите и задръстванията, аз и съпругът ми понякога обсъждахме преместването от Бали на някой от другите индонезийски острови.
И ако Андре се тревожи най-много за това, което там е опасно, аз се притеснявам, че няма да имам какво да ям.
Факт е, че на Бали ям индонезийска храна около веднъж годишно. През останалото време ходим по красиви западни кафенета-ресторанти или готвя вкъщи.
За мен е важно да се храня вкусно, разнообразно и най-важното здравословно.
Индонезийската храна няма нищо общо с тези три категории.
Има ли вкусна индонезийска храна?
"Ммм, облизваш си пръстите", това възклицание можеш да издадеш само, ако се отбиеш в някой варунг - уличен ресторант, където се добавят подобрители на вкуса.
На други места индонезийската храна е натъпкана с подправки. По-скоро остро чили, много чили. За да умрат всички паразити. Вярно е, че заедно с паразитите вие сами можете да се убиете от люто.
Струва ми се, че това е тест за оцеляване: ако стомахът ви се е справил, вече не трябва да се страхувате от нищо.
Лютият пипер се използва всъщност вместо хладилник, тоест - за да не се разваля храната.
Островът на подправките - автентичният дух на Карибите
Тук те готвят веднъж за цял ден както в семействата, така и във варунгите. След това храната стои на прозореца, а посетителите сами си я сервират като в столова. Въпреки факта, че хладилниците отдавна са в почти всеки дом, местните жители не съхраняват там готова храна.
Подправките и мрежата от мухи ви спасяват от всички несгоди.
В Бали вече има индонезийски ресторанти, пригодени за туристи, така че все пак няма да останете гладни.
Например наскоро беше един от онези редки случаи, когато вечеряхме в местен ресторант и си поръчах nasi goreng със скариди. Това е пържен ориз със зеленчуци, скариди, яйца.
Традиционно се сервира с пиле, но за туристи, които не ядат месо, има морски дарове или вегетариански вариант. Помолих да няма никакво люто и дори беше вкусно. Подправките бяха смесени по такъв начин, че дори усещах вкуса и не изгарях езика си от лютото.
За напитка поисках горещ черен чай, тъй като вечерта беше хладна. Веднага го сервираха, но беше с десет супени лъжици захар и просто невъзможно да се пие.
По принцип балийците са много изненадани, ако поискате напитка без захар.
И ако поръчате лимонов сок без захар, очите им се ококорват от изненада. Обикновено добавят, но когато го донесат, силно обявяват: „Лимонов сок без захар“.
Основното предимство на индонезийските улични ресторанти варунг е, че те са евтини. За две хранения и две напитки платихме 150 рупии (10 долара) и това не беше дори най-евтиният вариант.
Искате да живеете безплатно на Бали, че и да ви плащат? Ето как става
На места, където местните хора се хранят, това би струвало около половината от цената.
Големият проблем с индонезийската храна е мазнината. Тук всички пържат в палмова мазнина.
Освен че е вредно само по себе си, то се използва и пет пъти.
А индонезийците обичат да пържат. Всичко с префикс горенг означава пържено. Менюто им е пълно с тази дума: nasi goreng (пържен ориз) mi goreng (пържени спагети), ayam goreng (пържено пиле), ikan goreng (пържена риба), pisang goreng (пържени банани), gorengan (зеленчуци, пържени в тесто).
Второто най-популярно ястие след nasi goreng е Mi goreng. Спагетите са пържени с яйце, към тях се подават и резенчета домат-краставица.
Местните не приготвят салати. По тяхните разбирания няколко парчета краставица и домат или варен спанак са салатата.
Единственото изключение е местната салата гадо-гадо. Вкусът й е толкова гаден, колкото звучи.
В нея има яйца, билки, варени зеленчуци, крекери, темпе и гаден фъстъчен сос. Като цяло няма точна рецепта, те добавят това, което е намерено под ръка. Мисля, че ако замените фъстъчената каша със зехтин, салатата би била доста годна за консумация.
Индонезийците не са много креативни и не се занимават с разнообразието на диетата. Ястията тук са доста прости и еднообразни. Ориз, спагети, пиле, риба - това е менюто за всеки ден. По празници към това се добавя свинско или морски дарове.
И още една особеност - в Индонезия не се пече хляб, вместо това ядат оризови бисквити, по-рядко си купуват бял хляб.
Местното мото е - колкото по-просто, толкова по-добре. Единственият път, когато балийците се грижат малко за менюто, е по време на големи церемонии.
