Има нещо, свързано с водата, което кара хората да си мислят: „Ами да, искам да прекарам почивката си край водата“. И заради това много хотели са разположени около нея.
А има и някои, които се намират направо върху нея.
Bored Panda публикува снимки от един исторически и грандиозен хотел с невероятна история. Първоначално нареченият Плаващ хотел „Джон Брюър“ (John Brewer Floating Hotel) е построен в Сингапур. Било планирано той да се разположи край бреговете на Австралия в Големия бариерен риф и да бъде първия „флоател“ (плаващ хотел) в света.
Турски хотели пак цакат конкуренцията – хващаш коронавирус, плащат ти...
Само че след редица обрати на съдбата и финансови несгоди той се оказал във Виетнам, а след това в Северна Корея, където бил сложен краят му.
Каква е неговата история?
Дъг Тарка – италиански гмуркач, емигрирал в Австралия през 1935 г., бил голям ентусиаст относно запазването на чудесата на Големия бариерен риф и показването на красотата им на света. След като получил разрешение за събиране на корали и други дейности, свързани с рифа, той станал ключова фигура в развитието на идеята за създаване на плаващ хотел.
Резултатът бил повече от впечатляващ. Обещаващият да бъде „рай в морето“ Плаващ хотел „Джон Брюър“ (менажиран от Four Seasons) отворил врати през 1988 г. Той представлявал 5-етажна плаваща конструкция с почти 200 стаи, няколко нощни клуба, барове и ресторанти, както и площадка за кацане на хеликоптери и подводна обсерватория с 50 места.
Размерите му били 89,2 м широчина и 27,6 метра височина от морското равнище. Резервоарът бил с капацитет 200 тона. Официално плаващият хотел имал персонал от 98 души и можел да приюти до 356 гости в своите 140 двойни и 34 луксозни стаи.
По ирония на съдбата, въпреки че първоначалната идея на Тарка бил хотелът да е място, от което хората да могатт да се възхищават на Големия бариерен риф, от мястото, където бил разположен той трябвало да бъдат отстранени голямо количество корали. Това предизвикало гняв у защитниците на природата.
За нещастие хотелът нямал късмет в тази една година, в която работел на 65 км от брега на Таунсвил, Австралия. Малко след като пристигнал в Сингапур той бил тежко повреден от циклона Чарли, който ударил австралийския град Ейр и причинил щети за общо 2,3 млн. долара.
Освен това хотелът се оказал голяма финансова загуба за компанияа и бил обявен за продажба на пазара. BRH – компанията, която го притежавала, регистрирала загуба от 7,9 млн. долара за финансовата година 1987/88 заради случилото се. Скоро след това пък в лагуната край рифа, където „Джон Брюър“ бил разположен, било намерено сметище за боеприпаси от Втората световна война. То било само на 5 км от структурата.
Хотелът бързо бил продаден и изпратен в Хошимин, Виетнам, където работи под името Плаващ хотел „Сайгон“ – любимо място за нощни забавления на местните хора. След 10 години той бил закаран в туристическия регион на планината Кумган в Северна Корея и бил преименуван на Хотел „Хаегойумган“. Бил поставен на границата между Северна и Южна Корея и служел като туристическа атракция за туристите от Юга.
През 2008 година се случил ужасен инцидент – турист от Южна Корея бил застрелян в хотел от севернокорейски войник. Това наложило затварянето му чак до 2018 година, когато лидерите на двете държави решили да го отворят отново.
Плажът на смъртта, който погълна 11 души, е истинско гробище за туристите ВИДЕО
Но след толкова години събиране на ръжда и липса на поддръжка дори севернокорейците вече не го искали. След като изминал около 14 000 км от Големия бариерен риф през Виетнам и спрял в Северна Корея, изминали още 21 години преди Ким Чен-ун да посети мястото. Той отправили критики за неугледния му вид и заявил, че в него няма никакви типични национални характеристики и архитектура.
Това провокира създаване на планове за драстично реновиране на хотела според естетическите вкусове и разбирания на севернокорейците. Според мнозина, обаче, това е краят на първия в света плаващ хотел след цели три десетилетия опити той да бъде запазен и да плава в морето.
