В Долината на смъртта нещо постоянно се чупи. Когато Джени Уилямс отишла до термометъра, който показвал рекордните 135 градуса по Фаренхайт (57,22 по Целзий), камерата ѝ се счупила.
Това е най-горещото място на земята. Лятото там винаги е екстремно, но този юли беше поставен нов рекорд. На 9 юли температурите бяха достатъчно високи, за да си изпечете пържола.
Туристи позираха до термометъра в информационния център по бански и тениски, потни и със зачервена кожа. Цифровият термометър показваше 135 градуса (по Фаренхайт), макар че служители от националния парк в Калифорния обявиха по-късно, че всъщност е било с 5 градуса по-хладно, съобщава „Бизнес Инсайдър“.
Движещите се камъни в Долината на смъртта - учените нямат обяснение
Най-високата температура, записана в Долината на смъртта, е 134 градуса (по Фаренхайт) през 1913 г., но точността на измерването е оспорвана от учените. Някои смятат, че последното измерване от 130 градуса (54,44 по Целзий) е реалният съвременен рекорд.
Посетители идвали тук от Европа и Азия, за да обикалят парка, понякога на опасни пътешествия. Миналата седмица 68-годишен мъж беше открит мъртъв по време на 20-километрова обиколка в солените равнини на Долината на смъртта.
Малко са хората, които биха могли да понесат такова време, да не говорим да живеят там.
„В момента населението на Кръстовището на Долината на смъртта (Death Valley Junction, известно още като Амаргоса) е 2,7 души“, обяснява президентът на The Amargosa Opera House (Кръстовището на Долината на смъртта) Фред Конбой. За 0,7% човек се счита хотелския домашен любимец Уилсънкет.
„Към момента дивите коне, които идват от пустинята, са повече от нашите гости в хотела. Осигуряваме им сено и вода, които са жизненоважни за тяхното оцеляване в бруталната жега“, добавя той.
Другият постоянен жител на това отдалечено населено място в пустинята е Брук Грей, която от 23 години е мениджър на хотела The Amargosa Opera House.
През юли тя била блокирана в дома си от внезапно наводнение, резултат от рядък проливен дъжд в пустинята. Юли в Долината на смъртта е местният дъждовен сезон.
„Живеейки тук определено мисля много за клиамтичните промени. Първо, жегата става непоносима. Второ, когато видиш да вали както онзи ден и, знаейки, че Долината на смъртта е била под вода, какво ни кара да мислим, че няма пак да отиде под водата?“, коментира тя.
След като пандемията спря туристите да посещават Национален парк Долината на смъртта, хотелът беше принуден да затвори.
В Долината на смъртта се намира и „Мартел Маркет“, който е буквално по средата на нищото. Въпреки това пенсионерите Ед и Съни Мартел успешно ръководят бизнес от 12 години. Получават 5-звездни оценки в интернет за магазина си в пустинята.
Една клиентка разказва как Мартел спасил живота ѝ, след като колата и заседнала в пясъка. Когато две фирми за пътна помощ казали, че не могат да стигнат до нея, те предложили да се обади в „Мартел Маркет“ – чийто услуги обхващат от предлагане на виетнамска храна до подстригване на Уилсънкет до спасителни мисии.
Ед не е впечатлен толкова от увеличаващата се температура в Долината на смъртта, колкото от спада на клиенти. Поддръжката е скъпа, особено сметката за ток, и те трябвало да затворят за няколко месеца по време на пандемията.
Климатичните аномалии, които разтърсиха света в последната година
Грей казва, че хотелът е изкарал едва 4000 долара този месец, а разходите през юли са били 10 000. Програмите и кафенето докарват допълнително пари, когато няма резервации, но сега няма достатъчно персонал да отворят.
Carniceria La Piedad е месарски магазин на 30 минути от Кръстовището на Долината на смъртта, който се управлява от Джозефин Лукро и двете ѝ деца. Лукро емигрира от Мексико в Лас Вегас и отваря първия мексикански магазин в Долината на смъртта през 2005 г. Той остава отворен по време на пандемията като услуга от първа необходимост и е един от малкото хранителни магазини в района.
Хосе Пара – един от синовете на Лукро, смята, че важна част от управляването на бизнес в Долината на смъртта е никога да не излизаш навън, ако не се налага, и постоянно да си хидратиран. „Жегата тук не е шега“, подчертава той.
Грей пък казва, че да работиш на най-горещото място на планетата е и благословия и проклятие. „Чудесно е да си отдалечен и да бъдеш съкровището, в което хората се спъват. Но ако бяхме в по-населен район, повече хора щяха да идват в хотела“, казва тя.
