Запознайте се с Мурат – гражданин на света. Той живее в източната част на Турция и има малка къща на брега на Черно море, където посреща стопаджии и пътешественици от цял свят.
Точно по този начин се запознах и аз с него. Това пише пътешестващ блогър, който обикаля света с велосипед.
Ето какво разказва още той:
„Тъкмо си карах по магистралата с натоварения си велосипед без да подозирам нищо, когато изведнъж видях къща и голям мъж на входа, който ми махаше с ръка. Така се запознахме. И така аз останах при него три дни.
На следващия ден Мурат ме покани на гости в град Архави – на 14 км от неговата вила край морето. Там живеят майка му, сестра му и племенникът му. Мурат каза, че майка му е проготвила щедър турски обед и на мен ми беше много интересно какво ще сложи тя на масата.
До този момент вече бях имал възможност да опитам грузинска кухня и от кухнята на народите в Северен Кавказ, но не бях стигнал до турската. Това беше първият път за мен и то не в някой прехвален ресторант, а в дома на обикновени турци.
Пристигнахме и веднага седнахме на масата. Там видях неща, които преди това не съм виждал. Ястията бяха много необичайни на външен вид. Какви бяха те ще ви разкажа по-подробно.
Първо
За първо ястие майката на Мурат сервира чорба – супа от леща или други бобови растения. На вкус беше много различно (понякога е с месо, понякоа – без, но основата е от зеленчуци, бобови растения и месен бульон, смлени в блендер). Накрая се изстисква малко лимон.
След супата продължихме с пейнир таваламъш – турско сирене, залято с вряло масло. „Но как, това е възможно?“, помислих си аз и опитах. На вкус е много хубаво и калорично ястие, въпреки че се прави от две, максимум три съставки (към него често се добавя чесън).
Второ
За второ майката ми донесе фасул, задушен в доматено пюре, дълъг ориз и консервирани подлютени домати. В Турция като цяло се ядат много бобови растения и протеини. А заради специалните подправки познатите ястия придобиват различни вкусове.
По-специално турската кухня е с доста подправки и пикантна. И към почти всички ястия се добавя лимонов сок.
Десерт
За десерт имаше силен чай в чаши и кадаиф – малки сушени тестени изделия, изпечени във фурна и заляти със захарен сироп. На вкус напомня на баклава, но без ядки.
Толкова беше захаросано, но с чая беше много добре. Имаше и шоколадова халва.
След обилния обед се сбогувахме с гостоприемната майка на Мурат и се върнахме в къщата край морето, в която прекарах още един ден.
Живея в Индонезия, но от местната храна ям веднъж годишно, защо?
Така опитах турска кухня за първи път в живота си и все още помня нейния необичаен вкус. Не в ресторант, не в кафене, а в дома на обикновени турци.
В ресторанта често ни сервират образцово-показно меню. А така аз се убедих, че турците имат своя собствена кухня и то доста разнообразна.“
