Регионът на Калабрия планира да предложи до 28 000 евро в рамките на максимум три години на хора, които искат да се преместят в празни села с едва 2000 жители с надеждата, че това ще подейства срещу намаляване на населението, съобщава "CNN".
Това обаче не са пари за нищо. За да получат финансиране, новите жители трябва също да се ангажират да започнат малък бизнес или да поемат специфични професии, изисквани от градовете. Кандидатите трябва да са готови да се преместят в Калабрия в рамките на 90 дни и да са на по-малко от 40 години.
Йонийското синьо, което ще ви очарова: Ваканция в един от любимите албански курорти
Наричан "Активен доход за пребиваване", проектът има за цел да повиши привлекателността на Калабрия като "работа а юг", обясни Джанпиетро Копола, кмет на Алтомонте. Очаква се проектът и процесът на кандидатстване да стартират онлайн през следващите няколко седмици. Регионът работи по него от месеци и вече е заделил повече от 700 000 евро за проекта.
Чивита
Дори тези, които говорят италиански, може да се почувстват малко изгубени тук, защото местните жители говорят на словенски диалект със странно звучене, наречен Арбереше. Общността е основана през 1400 г. от албанци, бягащи от турската империя.
Разположено на скала в Национален парк Полино, някога обитавано от разбойници и хайдути, това малко селце с едва 1000 души е част от „автентичната“ Калабрия.
Бова
Според легендата арменската кралица е построила това село на хълм, където са пасли крави, откъдето идва и името на италиански (bue). Известен като „естественият балкон“ на региона със спиращите дъха гледки към брега, той се намира точно на върха на италианския ботуш близо до Сицилия, в сърцето на „гръцка Калабрия“, процъфтяваща със заселници от древна Гърция.
Пътничка в самолет подивя, не е за вярване коя част от тялото на член на екипажа отхапа
Санта Северина
Това село се издига на скала с изглед към река Нето. Построено е на пластове в зависимост от богатството: онези, които принадлежат към по-богати семейства, са на върха на хълма, а скромните жилища са отдолу, вкопани в скалата.
Санта Северина е известна със своите портокали. Селяните се наричат "Аранчиару", което означава "ядящи портокали" на местния диалект. Отглежданите тук портокали са гордостта на Калабрия, заради нейната плодородна почва и изключителни хранителни качества.
