Гущерите обитават Земята повече от 200 милиона години и през това време са се приспособили към едни от най-суровите места на планетата. Някои от тях могат да променят цвета си, други пият вода през кожата си, бягат по повърхността на водата или дори изстрелват кръв от очите си.
Молохът – бодливият дявол, който „пие“ с кожата си
Молохът, известен още като бодлив дявол, живее в пясъчните пустини на Австралия. Малкото му тяло е покрито с остри шипове, а на тила му има израстък, който наподобява фалшива глава и обърква хищниците.
Рептилията може да променя цвета си според температурата и осветеността. Но най-впечатляващата ѝ способност е да поема вода през цялата повърхност на кожата си. Микроскопични канали между люспите отвеждат влагата към устата.
Рогатата гущерка – „снайперистът“, който стреля с кръв
Северноамериканската рогата гущерка има необичаен защитен механизъм. Когато е нападната от хищник, тя може да увеличи налягането в кръвоносните съдове около очите и да изстреля струя кръв на разстояние до 1,5 метра.
Неприятният вкус на кръвта, свързан с храненето на гущерката с мравки, често кара хищника да се откаже от атаката.
Зеленият василиск – гущерът, който тича по водата
Зеленият василиск обитава тропическите гори на Централна Америка. При опасност той се хвърля във водата и започва да се движи на задните си крака.
Специалната структура на дългите пръсти на задните му лапи създава въздушни джобове под стъпалата и му позволява да преодолее до около 20 метра по повърхността на водата. Заради тази необичайна способност василискът е известен и като „гущера Исус Христос“.
Комодският варан – гигант с отрова
Комодският варан е най-големият съвременен гущер. Може да достигне около три метра дължина и да тежи над 150 килограма.
Този страховит хищник разполага с остри нокти и зъби, наподобяващи акулий. В долната му челюст има жлези, които отделят токсичен секрет, нарушаващ съсирването на кръвта и понижаващ кръвното налягане на жертвата.
Летящият дракон – гущер с „крила“
Летящият дракон живее в тропическите гори на Югоизточна Азия. Удължените му ребра поддържат кожести гънки, които се разтварят като крила.
Така гущерът може да се плъзга от едно дърво към друго и да преодолява разстояния до осем метра. Ярко оцветените „крила“ при мъжките служат и за привличане на партньорки и демонстрация пред съперници.
Малкият поясохвост – живо бронирано колело
Този необичаен гущер обитава сухите скалисти райони на Южна Африка. Тялото му е покрито с твърди люспи и шипове.
При опасност той захапва собствения си опашка и се свива в плътен пръстен. По този начин меката част на тялото остава скрита зад своеобразна естествена броня.
Галапагоската сухоземна игуана – любител на кактусите
Тази игуана е един от символите на Галапагоските острови. Тя се храни с опунции – плодове, цветове и дори бодливи части на кактусите, като така си набавя значителна част от необходимата вода.
Гущерите имат и необичайна връзка с местните птици: някои видове чинки кацат върху гърба им и се хранят с паразитите, които се намират по люспите им.
Агама Мванза – гущерът в „костюма“ на Спайдърмен
Мъжките агами Мванза впечатляват с ярката си окраска – главата и раменете им са наситено червени, а тялото е тъмносиньо.
По време на защита на територията мъжките изпълняват своеобразен „танц“ – кимат ритмично с глава и правят движения, наподобяващи лицеви опори.
Плащеносната гущерка – „драконът“ с огромна яка
Плащеносната гущерка от Австралия е известна с голямата кожеста яка около врата си. Когато се почувства застрашена, тя я разтваря, отваря широко ярко оцветената си уста и се опитва да изглежда много по-голяма.
Ако това не е достатъчно, гущерът се изправя на задните си крака и може да избяга с впечатляваща скорост към най-близкото дърво.
Игуаната носорог – рептилия с истински рога
Игуаната носорог обитава остров Еспаньола в Карибско море. На муцуната ѝ има от три до пет увеличени люспи, които приличат на малки рога.
Въпреки спокойния си характер мъжките могат да станат агресивни при защита на територията и предупреждават съперниците си с ритмично кимане с глава.
Аризонският ядозъб – бавният гущер с отровна захапка
Аризонският ядозъб, известен и като жилатье, живее в пустините и полупустините на югозападните части на САЩ и северно Мексико. Тялото му е покрито с характерни „мънистени“ люспи, под които има малки костни плочки.
Гущерът може да прекарва месеци без храна благодарение на мастните си запаси. Той е отровен, но използва токсина предимно за защита. За да го предаде на противника, трябва да се вкопчи здраво и многократно да движи челюстите си, за да попадне отровата в раната.
Природата е създала удивително разнообразие от защитни механизми и способности. Тези гущери са само част от примерите за това как животните са се адаптирали към най-различни условия – от австралийските пустини до тропическите гори и отдалечените острови.
