Когато някой спомене сухо място с парещ въздух, повечето хора се сещат за Африка и пустините.
В крайна сметка там е много сухо и валежите са изключително редки, ако има такива. Най-сухото място на планетата обаче в никакъв случай не е район с пясъчни дюни и се намира в Антарктида.
Долината Мак-Мердо
Това място е наричано още "Безснежните долини на антарктическите оазиси". Долините се намират на територията на земите Виктория.
В цяла Антарктида това е най-голямата зона без лед, с площ от 8 000 км2. Причина за това са ветровете, чиято скорост е 320 км / ч, те са толкова силни, че водят до изпаряване на влагата.
Защо в долините няма сняг или лед - просто е много сухо. И това продължава не по-малко от 8 милиона години. Природните условия там са максимално близки до тези на Марс.
НАСА дори е тествала космическия кораб Viking в долините.
Не е за вярване – на това отровно място се ражда океан, голям колкото Атлантическия
Мак-Мердо е не само най-сухото място на Земята, но и най-студеното.
Температурите в долините на Мак-Мердо са -67 градуса през зимата и -15 градуса през лятото.
Преди 90 милиона години там е имало живот, долините били блата с много дървета и насекоми. Сега няма живот, с изключение на малък брой микроорганизми, които живеят наблизо в малки езера.
Но водата там е толкова солена, че на практика вече няма живот в нея. В скалите са открити по-влажни места с ендолитни растения.
Долината Мак-Мердо се счита за специално защитена зона и интересът на учените към нея само нараства. Метеорологичните условия са сурови, но идеални за геоложки и други проучвания.
Взети са проби от почвите от долините, които показват пълното отсъствие на живот. Това място е най-сухото и студено на цялата ни планета.
Деште-Лут
Ако се приеме, че температурният максимум на това място достига съответно +70,7 градуса, тази пустиня е най-горещата и суха територия на Земята.
Основната част от пустинята, чиято площ е 322 км, е заета от солени блата, както и на такъри - солени сухи райони с пукнатини. На юг има много обширни пясъчни масиви и те заемат 10 000 м2.
Постоянното изветряване е довело до образуването на стълбове и гъби с различни форми.
Теренът е заобиколен от всички страни с планини; там не може да проникне влажният въздух, идващ от Арабско и Средиземно море. Тази пустиня отдавна се нарича „топлинен полюс“.
По време на дъждовния сезон водата идва от планината Керман през пролетта, но незабавно изсъхва поради високата температура.
След извършване на геоложки проучвания експертите установили, че в пустинята има находища на природен газ и нефт.
Всички описани по-горе територии изобщо не са адаптирани към факта, че там живеят хора и животни.
Но дори високата влажност понякога пречи на нормалния живот и жителите на Маусинрам имат много да разкажат за това.
В селото дъждовете не спират и падат рекордното и най-голямо количество валежи годишно - около 12 000 мм! Поради това районът дори е вписан в Книгата на рекордите на Гинес.
