logo

Агушевите конаци - родопска поезия от камък и дърво

Агушевите конаци - родопска поезия от камък и дърво

Там се е намирала една от най-големите частни библиотеки на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век

Агушевите конаци в смолянското село Могилица са най-големият архитектурно-жилищен и стопански ансамбъл от времето на 19-и век в България и на Балканския полуостров. Те са живата история за строителството в онези години, наричат ги поезия от камък и дърво.

Тази година се навършват 173 години от завършването на цялата сграда.

С раница из Родопите: По следите на погубените хижи

„Собственикът е бил най-богатият човек за времето си, тук в района, основно със скотовъдство се е занимавал родът, притежавали са огромни стада овце. В семейството на този човек е имало трима синове и една дъщеря и затова тук има три дворчета с по един кладенец, които остават като наследство за тях.

Дъщерята, по старите родопски традиции, когато се омъжи, излиза само с чеиза“, разказва пред БНР Юксел Голева, която продължава да събира историята на емблематичния конак.

Хората от рода са пътували в различни краища по света и във вътрешността на европейските държави като отвсякъде са донасяли по някаква идея, включвали са я в строителството и затова архитектурата е много добре усъвършенствана в цялата сграда.

Стаите в сградата наброяват 35, вратите са 76, прозорците са 221. Агушевите конаци имат 24 комина.

Изграден е в началото на ХІХ век от 3 майстори за Салих Ага неговите 3 синове. В края на ХХ век е реставриран и превърнат в етнографски музей.

След реституция през 2001 г. Агушевите конаци са върнати на наследниците на Салих Ага.

Преди изграждането на конаците в Могилица в съседното Черешово в периода 1780 – 1810 г. Салих Ага изгражда и друг по-малък феодален комплекс, който днес не е запазен.

Комплексът от сгради в Могилица е изграден за около 20 години от местни майстори. Първата част е завършена 1825 г., а втората през 1843 г. За последното свидетелства надпис на каменна плоча, поставена над входа над една от сградите – „1258 по егира“. Конаците са реставрирани от арх. Георги Лабов.

Големият конак е построен за посрещане на гости. Дворът е настлан с калдъръм от едри камъни и е ограден от двуетажни жилищни крила. Жилищните постройки са обширни с открити пространства — потони, много стаи (кощи, одаи и кьошкове) и три стълбища. Всяка от стаите има огнище и долапи и е богато декорирана.

Големият двор от север е ограден от стопански помещения и открит потон от юг и запад — с висок зид. Жилищната част е двуетажна. Във всяко от помещенията има огнище, а прозорците гледат към улицата.

Кулата е разположена в югоизточната част на конака и наподобява на морски фар. Отвън тя е украсена със стенописи, а вътрешното архитектурно оформление е изпълнено от чам, орех и череша.

Родопската теснолинейка влезе в топ 10 на най-добри пътувания с влак в Европа

В Агушевите конаци е имало библиотека – една от най-големите частни библиотеки на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век. За неин основател се смята хаджи Салих Сами ефенди (внук на Агуш ага), който умира през 1921 г.

(Снимки: "Булфото")

Библиотеката съдържа около 400 тома книги, включително 94 ръкописа, както и документи на арабски и турски език (писма, разписки, удостоверения, фермани, договори, заповеди и др.) и оцелява въпреки превратностите на съдбата.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай