Ако ви се прииска да видите отблизо величествените и плашещи айсберги, най-доброто място за това е само едно.

От април до август всяка година тези ледени гиганти на 10 000 години са видими от много места по северното и североизточното канадско крайбрежие. Те идват в различни форми и размери, с цветове от снежно бяло до наситено морско синьо. Въпреки че пристигат от Арктика всяка пролет и изчезват само месеци по-късно, възхищението към тях привлича вниманието година след година.

Изчезващата красота на Гренландия: Фотограф сподели красиви снимки от един от най-загадъчните острови в света

„Алеята на айсбергите“ е ивица от Атлантическия океан, започваща от Полярния кръг и завършваща в Нюфаундланд. Повечето айсберги, които се носят по нея, идват от бреговете на Гренландия, когато през пролетта и лятото парчета от ледниците се откъсват и южните течения ги отнасят Бафиновия залив и след това в Лабрадорско море, където накрая се стопяват.

Малка част от тези айсберги идват от канадските брегове. Теченията отнасят тези гиганти от Бафиновия залив до протока Дейвид в Лабрадорско море и покрай източните и западните брегове на Нюфаундланд, пише Atlas Obscura.

Огромните ледни късове са на около 10 000 години. Изчислява се, че между 400 и 800 средноголеми и големи айсберги минават през Алеята всяка година. Тяхната скорост зависи от формата и размера им, ветровете, теченията и вълните. Средната им скорост е около 0,64 км/ч.

Колкото до израза „върхът на айсберга“, той произлиза от факта, че едва 10% от айсберга е над водата.

През „Алеята на айсбергите“ минават всички шест вида айсберги. Табличните са плоски късове лед с широчина много по-голяма от височината. Блокообразните имат стръмни страни и отсечени ъгли, напомнящи на пресечени пирамиди. Назъбените имат една стръмна страна и една наклонена страна. Куполообразните имат заоблен връх. Острите имат един или няколко остри върха, които сочат нагоре. Последният вид са с U-образна форма.

Докато айсбергите се носят на юг, по-топлите води ускоряват топенето, което ги прави опасно непредвидими. Един такъв айсберг потопил през 1912 г. „Титаник“ край бреговете на Нюфаундланд.

В наши дни айсбергите се наблюдават чрез сателити, които засичат средни и големи ледени късове, но не и малките, което създава опасност за малките плавателни съдове.

През 2018 г. един особено голям айсберг се носеше необичайно близо до бреговете на село в Нюфаундланд, наречено Фериленд. Снимката на айбсерга между къщите на селото стана хит в интернет. Точно този айсберг заседна във води с дълбочина 100 метра, което показа, че подводната му част е доста малка спрямо размера му.

 

Това са най-студените световни столици

Местните дестилерии използват чистата вода от такива айсберги, за да произвеждат водка, джин, ром и бира.

„Алеята на айсбергите“ може да бъде наблюдавана по море и суша. Бреговата ивица е от Сейнт Люис до Пойнт Амор и залива Уитлес. В по-големите селища могат да се организират обиколки с лодки по крайбрежието на Алеята. Силният сезон за айсбергите започва през април и завършва през юни.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!