Разположен на мястото, където Северният Тихи океан среща Берингово море, остров Уналяска обхваща граничната зона, където Северна Америка преминава към Сибир. Островът се намира много по на запад от Хавай, а неговото разположение на самия ръб на Източна Азия го прави едно от най-отдалечените и саможиви места в Аляска.
Родното място на ветровете
Част от Алеутските острови – дълъг 1770 км вулканичен архипелаг, който достига до руския полуостров Камчатка, Уналяска е мястото с най-враждебна природа извън полярните кръгове. Брулените от ветрове брегове са назъбени, често стръмни и почти напълно лишени от дървета.
Най-странният град на света, в който има само един блок и всички живеят там
Тъй като Алеутските острови се намират в Тихоокеанския Огнен пръстен – една от зоните с най-голяма сеизмична активност, земетресенията са често явление, а половината от 70-те вулкана на островната верига, включително и Макушин, който е на Уналяска, са изригвали през последните 250 години.
„Люлката на бурите“ и „Родното място на ветровете“ са две заслужени прозвища на Алеутаните. Сблъскващите се климатични системи, получаващи се от граничещите морета, образуват циклони, ураганни ветрове, поройни дъждове и гъста мъгла, които имат огромно влияние върху голяма част от Канада и континенталните Щати, съобщава Би Би Си.
Култура на 9000 години
Днес около 5000 души наричат Уналяска свой дом. Сред тях са рибари и коренни жители унунгакх. Наричани също алеути, унунгакх са живеят на архипелага и части от полуостров Аляска от поне 9000 години, създали са устойчив начин на живот, който оизползва всеки ресурс, който земята и морето могат да предложат.
Но в последните векове населението на унунгакх рязко е намаляло заради болести и постепенното обезличаване на тяхната култура, което се случва вследствие на колониализма. Днес има около 3800 унунгакхи в Аляска и на Алеутските острови.
Късче от Русия в САЩ
След като датският изследовател Витус Беринг и руският му колега Алексей Чириков стават първите известни европейци, посетили Алеутските острови през 1741 г., тълпи от руски търговци на кожи напълнили архипелага, за да ловят морски видри и морски котки. В края на 18-и век островите стават колония на Руската империя. В наши дни много от обитателите им все още имат руски фамилии.
Руската православна църква последвала ловците и построила малки църкви из островите, покръствайки много от унунгакхите. Въпреки че САЩ придобили контрола върху Алеутските острови при закупуването на Аляска през 1867 г., руското православно наследство оцеляло.
Местната църква „Свето Възнесение Господне“ е един от малкото руски храмове, които са оцелели. Построена през 1896 г., тя е най-старата кръстокуполна руска православна катедрала в Северна Америка и в нея се пазят оригиналните икони и вътрешни елементи, каквито е имало при църквите, строени на това място през 1808 и 1825 г.
Невероятна чест
Отец Евон Берескин е единственият православен свещеник в Уналяска и пазител на църквата „Свето Възнесение Господне“. Той е унунгакх и, след като е ръкоположен през 2013 г., се грижи за всички енории на Алеутските острови – Уналяска, Николски, Акутан и Свети Павел и Свети Георги на островите Прибилоф. „Постоянно съм удивен от факта, че съм пазител на тази уникална сграда реликва. Това е невероятна чест и отговорност“, споделя той.
След като станал глава на църквата, отец Берескин започнал да събира средства за възстановяването на храма и неговите икони, които са пострадали от природнит стихии. Освен това променил църковните служби и започнал да ги води на английски (преди това те били на унунгакхски и старославянски (старобългарски – бел. ред.) езици), за да направи литургиите по-достъпни за вярващите.
И все пак, въпреки че над 100 обитатели на Уналяска днес са кръстени православни християни, само около 10-12 души посещават неделните служби на отец Берескин.
Нападения
Преди Втората световна война САЩ имали скромно търговско и военно присъствие на Алеутските острови, които, намирайки се сравнително близо до Източна Азия, били уязвими на атаки, след като японците бомбардирали „Пърл Харбър“. На 3 и 4 юни 1942 г. бомбардировачи от два японски самолетоносача нападат Дъч Харбър („холандското пристанище“) в град Уналяска на северния бряг на острова, убивайки 50 души.
Няколко дни по-ксъно японците нахлуват на островите Киска и Ату, най-западните в архипелага, в опит да нанесат психологически удар и да отклонят американски сили от централнотихоокеанския фронт, където щяла да се случи битката за остров Мидуей. Това е първата инвазия на американска земя след битките с британците през 1812 г.
Корабът „Нортуест“ – пътнически и товарен шараход, използван от американские военноморски сили по време на войната, е унищожен при японската атака на Дъч Харбър. Неговият ръждясал корпус се издига над водата като призрачно напомняне за една кървава битка.
Болезнени спомени
След японските нападения американските военни наредили задължителна евакуация на унунгакхите от Алеутските острови за тяхна безопасност и за подготвяне на острова за пристигащите военни сили. На местните жители им било дадено предупреждение по-малко от ден. Имали право да носят по един куфар на човек и никой не им казал къде ще ходят и кога ще се върнат.
881 унунгакхи били изгонени от 9 села на архипелага и били интернирани в изоставени консервни фабрики в умерените дъждовни гори на Югоизточна Аляска за три години. Много от тях никога преди не били напускали родните си земи, нито пък били виждали дървета. Около 10% от населението в лагера загинало заради лоши битови и санитарни условия и липса на здравна грижа. Тези, които се завърнали в Уналяска през 1945 г. открили домовете си ограбени или опожарени.
През 80-те години унунгакхите завели дело за лоши условия и нарушаване на човешките им права заедно с американските японци, които също били интернирани по време на войната. През 1988 г. бил приет закон, осигуряващ финансови компенсации и извинение на унунгакхите от Конгреса и Президента.
След Втората световна война Уналяска става център на американската рибарска индустрия, която и до днес е основна на острова. Дъч Харбър осигурява повече морска храна от което и да е друго американско пристранище. 400 съда от 14 държави акостират тук всяка година, улавяйки стотици тонове риба – около 10% от цялата американска рибарска индустрия.
Изобилие от морски живот
Освен изобилие от риба, богатите води на Уналяска са дом на най-големите концентрации на морски бозайници в света, сред които косатки, морска свиня, морска видра, тюлени и китове. Морски лъвове се сибират на отдалечените скали, за да се чифтосват и да родят между май и юли.
Местата в САЩ, където Русия се вижда с просто око от къщите на хората
Алеутското крайбрежие е дом и на много птици, чиято популация е по-голяма от тази на останалата част от САЩ. Любители на птиците от цял свят пристигат тук, за да се порадват на невероятното разнообразие и да зърнат редки видове.
Туристическите маршрути пък разкриват красотата на отдалечените краища на острова. Минавайки пеша по планинските ливади и живописните планини ще усетите истинската душа на Алеутите. Тези поетични идилични пейзажи сякаш смекчават това сурово място, подчинено на природните стихии.
