В подранилото пролетно време стотици поклонници изпълниха Бачковския манастир край Асеновград, съобщава БГНЕС.
Бачковският манастир „Успение Богородично” се намира на южния край на родопското село Бачково, на 10 км южно от Асеновград. Манастирът е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, който направил дарение за изграждането му, като дълго време манастирът е бил грузински. От създаването му е запазена двуетажната костница, която се намира на около 400 м от него.
Към края на ХІІ и началото на ХІІІ век е изградена зимната църква на манастира „Свети Архангели”, така че да се свързва с чардаците от втория етаж на западното крило, където са били монашеските килии. Манастирът е оцелял при турското нашествие в края на 14 век. Смята се, че след превземането на столицата Търново и падането на България под османско иго, в него е бил заточен последният български патриарх Евтимий Търновски, а в началото на 15 век тук работят неговите ученици. Този факт превръща Бачковския манастир във важна светиня за българите.
В близост до Варна се намира свято място, името му означава "пъстрия манастир" ВИДЕО
Най-голямата светиня на манастира е старинната чудотворна икона на Света Богородица, дарена от двама грузински монаси през 1311 г. Тя е със сребърен и златен обков и се съхранява в главната манастирска църква „Успение на Пресвета Богородица“. Счита се, че е творба на св. апостол и евангелист Лука. Хиляди вярващи посещават всяка година манастира, за да се помолят на чудотворната икона.
Изграждането на нови манастирски сгради започва в края на ХVІ в., най-вероятно тогава е изградено и източното крило с укрепената главна порта. През 1601 г. е преизградено южното крило, където се намира магерницата и просторна трапезария с мраморна маса. Върху нея посетителите могат да видят годината на строителството. На северната стена на трапезарията през 1864 г. е изографисана сцената „Изнасянето на чудотворната икона”.
Главната манастирска църква „Успение на Пресвета Богородица“ е вдигната през 1604 върху основите на старата църквата от времето на основателя Григорий Бакуриани. Тя е построена по образец на светогорските триконхални храмове. В нея се пази един от най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи (от 17 век). Точно до главния храм се намира древната църква „Св. Архенгели“. Твърди се, че тя е издигната от император Алексий I Комнин. Според археологически данни е строена преди 13 век и навярно обновена през 14 в. от цар Иван-Александър.
През 1833 г. стопанският двор бил разширен и застроен с нови сгради. В периода 1834 – 1837 г. е построена третата църква, посветена на св. Никола. Захарий Зограф, известният български иконописец (1810 - 1853 г.) я изписва в периода 1838 – 1840 г., а през 1841 г. той украсява и преддверието на църквата „Св. Архангели”.
В манастира могат да бъдат видени икони, сребърни обкови за евангелия и други художествени творби, датиращи от ХVІ - ХІХ в. От ХVІІ в. са останали дърворезбованата структура на позлатения иконостас и царските двери в главната църква. В съборната църква са погребани българският екзарх Стефан І (1878 – 1957) и българският патриарх Кирил (1901 – 1971). Към манастира има музей, в който се съхраняват някои от най-старите предмети, свързани с историята му.
На приземния етаж в южното крило на манастира може да се разгледа старата трапезария, в която монасите са се хранели в продължение на векове. Тя е изградена в началото на 17 век едновременно с главната църква. Запазена е мраморна маса, която според надпис върху нея е изработена през 1601. Помещението е изписано с уникални стенописи, които могат да бъдат съпоставени само с най-хубавите светогорски образци и с живописта в трапезарията на главния атонски манастир Великата лавра „Св. Атанасий“.
Храмът впечатлява със стенописите си, дело на Захари Зограф. През 40-те години той изписва вътрешността и открития притвор на храма. В обширното изображение на Страшния съд той добавил сред грешниците портретите на някои от тогавашните пловдивски първенци. Сред тях за пръв път прави и свой стенописен автопортрет.
Върху северната стена на манастирската трапезария се намира най-голямата панорамна стенописна композиция в България - „Посещение на гости на манастирския празник“. Тя е изрисувана през 1846 от живописеца Алекси Атанасов и представлява разгъната панорама на Бачковския манастир. Той изобразява редица параклиси и свети места в околностите на манастира, някои от които съществуват до днес. Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена. Забележителен е сребърният дискос /метален поднос, върху който се поставяли дарения, бел. ред./, подарен през 1644 от Теодосий от Пещера и изработен от чипровския майстор Петър.
В манастирската библиотека на Бачковския манастир се пазят ценни ръкописи и редки старопечатни евангелия - през 30-те години на 20 век в манастира бяха намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които представляват истинска литературна съкровищница.
Най-старият действащ манастир в Европа е у нас, основан е от велик светец
Манастирът е мъжки, действащ и предлага настаняване, но в момента е затворен за посетители, които искат да пренощуват там. Ще бъде отворен отново след Цветница, като на разположение на желаещите са стаи с по няколко легла, както и луксозни апартаменти на цена от 100 лв. на вечер.
Храмовият празник на Бачковския манастир е на 15 август.
Традиционно, пътят от паркинга до манастира е осеян с малки магазинчета и щандове, на които се продават керамични, дървени изделия и други сувенири.
