Местните жители на Бали живеят доста скромно. Повечето от тях се занимават с предприемачество - държат малки левки или търговски магазини, в които сами вършат цялата работа. Други отглеждат ориз, занимават се със земеделие, някои готвят храна у дома и я доставят на работници с количка. Има такива, които работят като служители в кафенета или магазини за европейци. По-често това са млади хора.
Обикновено варунг гледа към пътя, а точно зад него, в двора, е къщата, в която живеят собствениците на заведението. На работа прекарват много време, магазините работят от сутрин до късно вечерта и така децата тичат наоколо точно там. Не знам дали там има детски градини - не съм ги виждал, имаше много училища, пише българка посещавала многократно индонезийския остров.
Югът на Саудитска Арабия: Гори, водопади и крепости
Децата понякога помагат на родителите при домакинството.
През уикенда на 14-15 декември отидохме на екскурзия на изток от острова с голяма компания, за да видим два храма, да вечеряме с местните жители и останем с тях през нощта. Преди това един от организаторите на нашето пътуване уговори нощувка. Хазяинът, Морис, беше негов познат. Морис ни чакаше, обаждаше се по няколко пъти на ден и каза, че приготвя голяма гала вечеря за нашето пристигане.
Вечерта на 14 декември след културната програма дойдохме да посетим Морис. Морис принадлежи към висшата каста, каза той. И да, току-що научихме от него, че кастовата система действа на Бали. Той има няколко бизнеса: производство на кафе Лувак, даване на апартаменти и велосипеди под наем.
Как 16-годишна ученичка посети 21 държави на автостоп
Бяхме посрещнати от Морис със съпругата му и другите му роднини в собственото им кафене. Те приготвиха вечеря за цялата голяма компания и нагласиха масата първо, каша, а след това и алкохол. Ако не се заблуждавам, правят го от кокос. Бяхме поканени и в кухнята, за да ни покажат как готвят. Кухнята е много просто подредена и представлява маса под навес, огън и вода от маркуч.
Храната беше традиционна и в големи количества. Най-много, разбира се, беше оризът.
А също и много пикантни мезета от зеленчуци, тофу, свинско месо и сладък картоф. И специално за нас приготвиха речна риба. Вярно, изобщо не беше вкусно.
Местните момчета ядоха ориз от обща чиния с ръце, като към нея добавяха различни добавки.
Музиката свиреше, имаше много алкохол и много комуникация. Морис и съпругата му говорят добър английски.
После през нощта се преместихме в къщата. Къщата е с голяма площ с няколко сгради и два собствени храма. Но всичко това е много скромно. Двама души бяхме настанени в малко задушно помещение със само едно легло и прозорец без стъкло, който е затворен с капаци. Таваните бяха ниски и по леглото нямаше одеяло или покривало. Така спахме с дрехите. Оставих и чанта си с грима и четката и пастата за зъби в хотелската си стая и в началото се разстроих, че трябва да си лягам с непочистени зъби. Бях спасена от домакинята, която някъде намери нова четка и тя беше много щастлива от това.
Братята на Морис спаха навън, на дървения под на терасата. И това не е, защото няма останали места, а просто им е удобно на чист въздух.
Сутринта се събудих една от първите, измих се в банята, която е малка стая с тоалетна и маркуч с вода от стената - това беше душът. Домакинята ме почерпи с лека закуска под формата на кафе със сладкиши. Вече беше зазоряване и имаше възможност да разгледаме по-добре двора.
В раираната тениска е самият Морис, жената е майка му. Морис каза, че балийците живеят средно до 80-90 години.
Сутринта според програмата имахме гмуркане с шнорхел, а Морис ни придружи до океана и дори ни намери евтини маски и плавници под наем. Да, балийците са много дружелюбни и мили хора. И за тях е наистина важно да се чувствате добре. Те са скромни в ежедневието, но живеят щастлив живот.
