Мишел Брайбант има мечта. Да създаде селище, изцяло посветено на книгите. Той е белгийски книговезец, описван от съвременниците си като човек, омагьосан от всичко свързано с книгите.
В края на живота си Брайбант е избрал мястото. Това е селцето Монтолио, намиращо се в Южна Франция. Там той иска да създаде музей, но и „консверватория“, тоест организация, която да съхранява занаяти като книговезство, калиграфия и други.
В началото на 90-те Монтолио е красиво, но пусто селище. Тогава Брайбант създава асоциация с още няколко души и започва да убеждава книжарите, че в тази идея има потенциал. Той им обещава живописни магазинчета на фона на стари сгради.
Брайбант не доживява да види мечтата си реализирана. Той умира през 1991 г., но днес, трийсетина години по-късно, Монтолио е истинско книжно село. В него няма нито един банкомат, но пък има 15 книжарници, разказва BBC.
В Монтолио живеят малко над 800 души. И както може би Брайбант си е представял, всичко се върти около книгите. Всяка година това селце привлича хиляди туристи и книгомани с обещание за едно особено преживяване – да си купиш книга, да научиш историята на занаятите и да нощуваш в живописна обстановка.
„За времето си това е една наистина нестандартна идея“, казва Гаел Феардини, директор на Музея на изкуствата и книжните занаяти.
Извънредна ситуация на борда на самолет! Жена тръгна да ражда и пилотът...
Но идеята проработва. Днес музеят, който управлява Феардини, е не само място, където може да се видят печатни машини. Там се преподават курсове по гравиране и калиграфия. Майсторството на подвързването на книгите се преподава от Камил Грин, която може да се счита за прекия наследник на Брайбант. Работилницата ѝ е на втория етаж на музея и тя използва някои от машините от личната колекция на Брайбант.
„Казвам си, че той би бил щастлив, че този музей е живо пространство и тук работи човек“, казва тя.
Всъщност оригиналната идея на Брайбант е не толкова да се фокусира върху продажбата на книги. Той мечтае по-скоро да опази занаятите. Практиката обаче показва, че едното е невъзможно без другото. И колкото и странно да звучи от всичко това се ражда успешен бизнес модел.
Монтолио се откроява на фона на съседните селища. Туристическият сезон там се открива с голям великденски книжен пазар. През лятото някогашната текстилна фабрика, сега културен център, посреща посетителите с концерти и изложби. Освен това Монтолио предлага кафенета и ресторанти.
Дори през зимата там има посетители, макар и по-малко. Вярно е, че няма банкомати, но пък има машини за продажба на храни. Те са произведени в две местни стопанства и са свежи.
Разбира се, търговията на книги върви най-много. Тя е концентирана на централната улица. А отделните търговци са се специализирали в различни области, за да привличат клиенти.
На пръв поглед изглежда, че конкуренцията между книжарите е жестока, но не е така. Причината е, че всички са наясно колко зависими са от клиентите и колко важно е да предложат качествена услуга. Затова, ако един търговец няма търсеното издание или не е наясно с темата, той просто праща клиента при колегата си.
В някои магазинчета обстановката е съвсем непретенциозна. Например може да влезете в празна книжарница, а миг по-късно собственикът да изникне от някъде, обяснявайки, че е зает с опаковане на стоката в друго помещение.
Огромно бедствие дебне тюркоазените води на Санторини
Роб Клейс например живее над книжарницата си в продължение на десет години. Сега някогашната му квартира е дом на стотици томове, които чакат реставрация, а той се е преместил в отсрещната сграда, която е купил през 2017 г. Там той предлага нощувка и закуска за туристите.
Наблизо е винарната на англичанина Ейдриан Молд. Работил над десетилетие за местната организация на винопроизводителите, той решава да започне собствен бизнес в Монтолио през 2011 г.
„Имам и редовна местна клиентела. Книжарите обичат вино“, казва той.
Така днес книгите са основното препитание на Монтолио, въпреки че преди век селцето е било район за производство на платове. Брайбант и неговата мечта обаче променят коренно обстановката през последните 30 години.
Коментирай