Семейството на американеца, убит със стрели от диво племе на индийския архипелаг Андаман, заяви, че прощава на убийците му. В свое изявление те посочват, че Джон Алън Чау „обичаше бог, помагаше на нуждаещите се и не изпитваше нищо друго освен любов към жителите на остров Сентинел“, съобщава Би Би Си.
27-годишният Джон Алън Чау е бил откаран от рибари с корабче до остров Северен Сентинел, който е част от отдалечения Андамански архипелаг. Той е бил убит в средата на ноември.
Седемте човека, които му помогнали да стигне до забранения остров Северен Сентинел, са били арестувани. Властите обявиха, че вероятно ще са необходими няколко дни за откриване на тленните останки на американеца.
Известно е, че Чау е искал да разпространи християнството сред племето на острова, което не е цивилизовано и е изключително опасно. Затова и посещенията там са забранени. Извършителите на убийството няма да бъдат подвеждани под съдебна отговорност.
Семейството му посочва, че той е решил да отиде там по своя собствена воля. Те настояват и за освобождаването на арестуваните рибари, закарали го до острова.
Индийските власти са изпратили хеликоптер и кораб, за установят мястото, където е станало убийството. По думите на шефа на полицията на островите Андаман и Никобар, това е изключително трудно, тъй като разследващите спазват значителна дистанция от брега и туземците.
Чау на няколко пъти правил опити да стигне до острова. В последното си пътуване той го доближил с рибарски кораб, а до самия бряг гребал сам с кану. В момента, в който стъпил на острова, бил нападнат с лъкове и стрели.
По време на предишното си пътуване, когато той отново стигнал до брега, бил чут да вика на туземците: „Аз съм Джон, обичам ви и Исус ви обича“. Един от местните жители го прострелял със стрела, която пробила и водоустойчивата му Библия.
В последното си съобщение до семейството си Чау написал: „Вие може да си мислите, че съм луд за всичко това, но аз мисля, че си струва да представя Исус на тези хора. Господи, не искам да умра“. Взел със себе си ножици, безопасни игли и футболна топка като дарове за племето. Заявил, че ще „установи царството на Исус на острова. Не обвинявайте местните, ако бъда убит“.
Сентинелците са сред малкото съществуващи народи, останали изолирани от външния свят. И те са решени да не променят това. Използват отровни стрели, ножове, копия, пръчки, брадви, камъни, за да отправят много ясно послание към натрапниците – „Стойте настрана! Ходете си вкъщи! Разкарайте се! Посетителите не са добре дошли. Искаме да сме сами“.
Знае се изключително малко за техния език, култура и начин на живот. Дори за това колко са на брой. Живеят си щастливо и здравословно на техния малък, но богат остров, покрит в мангрови гори, на площ от 20 000 квадратни мили… от най-малко 30 000 години насам.
През цялото това време се хранели с диви прасета, миди, плодове и мед, което им било предостатъчно, за да се впускат в диви сексуални маратони, включващи цялата общност. Те се извършвали директно на плажа, а всеки кандидат-посетител бил прогонван с дъжд от отровни стрели и остри като бръснач мачете.
Според законите на Индия приближаването до острова на повече от 5 морски мили е незаконно. Законът е в сила от миналата година и направил дори заснемането на мистериозното племе невъзможно, съобщава „Дейли Мейл“. Това се прави за защита и на двете страни – и на племето и на любопитните туристи.
Но най-вече законът осигурява оцеляването на най-голямото на земята племе от преднеолитната епоха. Такива хора, толкова изолирани, толкова отдалечени от модерния живот едва ли биха имали съпротивителни сили срещу общоразпространените, но и смъртоносни болести като грип, шарка и дори само настинка.
Джон Алън Чау би могъл да ги зарази с опасни вируси, които да ги изтрият от лицето на земята. Освен всичко друго, това би било и антропологична катастрофа.
Счита се, че сентинелците са единствените преки наследници на първите хора в Азия. Преди повече от 75 000 години де извървели пътя от Африка през Близкия Изток до Индия. Някои от тях продължили пътя си, но други останали, привлечени от мангровите джунгли, съвършените бели пясъчни плажове и толкова богата плячка, че не се налага обработване на земята.
Мъжете ловували костенурки, глигани и риба с копия, лъкове и стрели, изработени от кости и дърво. Жените събирали, корени, кокоси, миди и ловели риба в изработени от тях мрежи. През лятото събирали мед като мажели тялото си със специална паста от листа, която отблъсквала пчелите. Ходели голи, с изключение на няколко листа и украшения, и живели в колиби на малки семейни групи.
Не си и помисляйте да стъпвате в тези държави през 2019 година! (КАРТИ)
И така цели 30 000 години, защитени от морето и нестихващата си агресия към модернизацията, електрониката, пластмасата, стреса и другите човешки същества.
Първият документиран контакт с племето е напрваен преди 1000 години пт китайски и арабски изследователи, които били отблъснати с дъжд от стрели. Те описали местните жители като високи 90 см с човешки тела и птичи човки.
Когато Марко Поло достигнал островите през 13 век, той написал: „Те са най-насилническото и жестоко поколение, които изглежда изяждат всичко, което хванат“. А пред 1563 година Сезар Фредерик предупреждава: „Ако някой кораб, по зла съдба, спре на тези острови, никой не се връща жив“.
Дори когато цялата останала част от островите Андаман и Никобар била покорена от британските колонизатори през 1850 година, сентинелците били оставени да ловуват, ядат и да се забавляват в малкия си рай.
Това траело до 1880 година, когато британска колониална експдиция, водена от Морис Видал Портман акостирала с отряд въоръжени униформени, отвлекли цяло семейство и ги откарали в Порт Блеър. Възрастните умрели моментално и Портман побързал да върне четирите деца на острова.
Почти цял век след това туземците били оставени намира. Пред 1970 година група антрополози приближили острова, готови да зьаписват и снимат. Освен че били надупчени от стели, те станали свидетели на енергично сексуално шоу на плажа, описано от един от тях като „някакво общностно съвкупление… и фанатизиран танц на желанието“.
Понякога, вместо да размахват лъковете си на натрапниците, мъжете развяват пенисите си агресивно. В много редки случаи приемат дарове под формата на кокоси преди да открият стрелба.
