Вторият по големина български град Пловдив се гордее с репутацията си, че прави всичко по свой начин. В момента, в който слезете от автобуса от столицата София, можете да усетите как ритъмът на живота се променя.
Хората вървят по-бавно. Сякаш разполагат с повече време. Автомобилният трафик е по-малко забързан. Докато вървите към центъра през парка, където възрастни мъже се събират да играят шах, а хората разпускат и си говорят в сянката на старите дървета, Пловдив веднага се усеща по-различно.
Мъртвият град Матера – другата европейска столица на културата (СНИМКИ/ВИДЕО)
Така започва статията в туристическата секция на Би Би Си за древния български град, написана от Уил Бъкингам. Авторът, особено впечатлен от релаксираната атмосфера в „Капана“, около кафенетата в центъра и стария град, се впуска да „разследва“ специалната дума „айляк“.
„В квартал „Капана“ е пълно с хора в баровете и кафенетата на пешеходните улици. Под пъстри графити по стените групи млади хора се размотават, флиртуват и си ровят в телефоните. В кафенето до Джумая джамия в центъра хората седя с часове и пият турско кафе. Дори котки по калдъръмените улици в стария град изглеждат по отпуснати от където и да било другаде. Те се изтягат и мъркат, търкалят се и пак заспиват. Ако попитате хората тук защо градът е толкова спокоен, те ще ви кажат „Пловдив е айляк“.
След като български преводачи му обясняват произхода и смисъла на израза „бичим айляк, авторът стига до следния извод: „Ако искаш да практикуваш айляк, трябва да со „отрежеш“ от времето за себе си. Трябва да поемеш инициативата да се лишиш от някои от ежедневните си тревоги“.
Той разговаря и с местни антрополози, които му обясняват, че смисълът на понятието за града се крие в неговото културно разнообразие. „От всички градове в Османската империя (през 19-и век) той бил втори само след Истанбул и бил дом на евреи, гърци, българи, цигани, арменци и др., събрани заедно по улиците и кафенетата“.
Според антрополога д-р Светослава Манчева, „айляк е отговорът на предизкивателството да живееш с непознати. Той е свързан с това да намериш своето място в града“.
„След няколко дни в Пловдив изгубих спекптицизма си и се научих как да „бичим айляк“. Вървях по улиците, давах го спокойно. И странно, правех същите неща като преди, но с по-малко стрес“, пише Бъкингам.
Писателят Филип Гюров, който също е изследвал темата, му обяснява: „Не всичко е свързано с шума и суматохата на големия град, с нуждата да си купим най-новата технологична играчка, нуждата винаги да се катерим нагоре по социалната стълба. Хората, особенио младите, са изпитали ужасната страна на бърнаута. Оттам и нуждата да се забави темпото, да живеем повече в синхрон с природата и със себе си“.
„Гардиън“ знае: В Пловдив яжте баница и не пропускайте да…
И изглежда в последния ден от престоя си в Пловдив авторът вече е овладял изкуството на айляка и му се е наслаждавал с пълна сила в кафенето до Джумая джамия: „Нямах часовник. Нямаше нужда да си поглеждам телефона. Нямах ангажименти. Пиех си кафето и бях оставил следобедът да си върви, знаейки, че имам всичкото време на света“.
