Ситония е доста популярна дестинация сред българите, което е видно от номерата на колите там. И най-живописният за почивка от трите ръкава на Халкидики. Предлага всякакви причудливи извивки на брега, ценени от хората, които не си падат по равните, заселени градски плажове.

Гърците умеят да създават легенди от нищото. Включително как Халкидики е създаден от гнева на бог Посейдон, който ядосан, хвърлил тризъбеца си в морето. И от труса  се появили трите ръкава.

Чисто човешката алчност е създала мистично място в най-долната част на Ситония, без да го желае. Става въпрос за призрачния град Криарици. Няма как да го видите, ако пътувате от любимия на хиляди българи къмпинг „Каламици“ към Паралия Сикиа, също популярен сред нашенци курорт, пише "Марица".

Ето го най-скъпия плаж в Европа, ще трябва да се бръкнете с 1000 евро за... СНИМКИ

Отбивката е вдясно, ако следвате тази посока. Има табели както за Криарици, така и за още няколко плажа плюс двата къмпинга. Първите метри със сигурност са отказали доста хора, което също има положителна страна. Те представляват добре утъпкан земен път, който скоро преминава в асфалт. Само след минутка се открива гледка към долината и изоставения град. Отначало човек е шокиран. Пред очите му изплува лабиринт от десетки километри улици, но нито една постройка! И дори ако следва строго указанията на телефона, може да се обърка в тях. Но за кратко.

Между някои има стълби, площадки, пожарни кранове, изводи за електричество. Проектът реално стартира след голям пожар (едва ли случаен) през 1977 година, когато гората изчезва и предназначението на терена е променено. През 1995 година е официалното начало на строежа на селището Криарици, който трябва да представлява място за платежоспособни хора с хубави вили на по 1-2 етажа, градини и басейни.

Инвеститорите поне го строят обратно на българите, тоест, правилно. Започват от инфраструктурата. Какво обаче се случва - дори местните имат различи мнения. Под местни имаме предвид барманите по едноименния плаж, защото в изоставения град няма жива душа, освен няколко овчари и козари. Стадата им безцеремонно препречват пътя на колата ви, но и в това си има чар. Да се върнем на проекта.

Според едни - пари за довършване така и не са намерени. Според други - някой ги е откраднал. Няма значение за нас, туристите от България. Защото прахолякът в началото и последвалият призрачен лабиринт е оставил скрит плажа Криарици. А той е, ако не най-хубавият на Ситония и Халкидики въобще, един от най-добрите. В първата половина на юли райското място е повече от спокойно. На картата има два къмпинга, но не си представяйте нищо мащабно, просто две места с по няколко каравани и кемпери, един бар и едно магазинче. Скала ги отделя от по-малко плажче, любимо на нудистити.

Ние избираме противоположната част на Криарици, където също има плажно заведение с чадъри. Естествено, паркирането е свободно, естествено, сянката също, стига да си поръчате нещо. Любезният сервитьор, който след втората среща ще се представи като бивш шампион по плуване (май пак отива към митовете), няма да ви каже и дума, дори ако седите цял ден на едно фрапе.

То струва 3,50 евро и върви с безплатна минерална вода. Или пък 4 евро за бира, въпрос на вкус.

Плажът е със страхотен пясък и уникално синя вода. Чиста, прозрачна, но ако се търси недостатък, ще се намери - сравнително бързо става дълбоко. Гледката е феноменална - отсреща, леко вляво, се издига връх Атон, бележещ (почти) края на третия ръкав. Плажът е около 800 метра дълъг и чадърите заемат не повече от 100 от тях. Останалото е свободна зона, която в първите юлски дни е почти празна. До нас има игрище за волейбол, а до бара - душ и кабинка за преобличане. Предлага се и падълборд (или SUP) под наем срещу повече от приемливите 10 евро за час.

Най-важното е, че към бара (или обратно) има механа, скрита под сянката на огромни дървета, намиращи се на петдесетина метра от чадърите. Може да ви донесат храна на плажа, но е престъпление. Човек трябва да си поръча на полянката под дебелата сянка, където открива още една екстра. Ако сте клиенти на таверната/плажния бар, може да паркирате в двора под дърветата.

Оказва се, че над механата има няколко чудесни стаи, които се дават под наем. Брилянтна идея, поне по пое мнение - за кратка почивка. Не съм изненадан, когато собственикът ми обяснява, че до септември всичко му е заето. Цени и ястия няма да описваме, като във всяка таверна на Ситония са, така че повечето българи са наясно. Умеят ги тези неща гърците - покрай безплатния паркинг и сянка да оставите парите си. Но знаете защо.

Лабиринтът на призрачния град стига до още няколко по-малки плажчета, които са добре организирани, както и напълно девствени заливчета. По препоръка тръгваме към най-високо оценения от тях - Тиганя. Ще прочетете отзиви как той е чудото на чудесата. Може би, но ако дойдете извън сезона - ранен юни или късен септември.

Това не е проблем, дори не е толкова лошо решението ни да паркираме отгоре и да вървим през трънаците пеш 4-5 минути. Просто е твърде малък и твърде популярен, тоест, няма места. Иначе е живописен, с бар, висящ отгоре на скалите. Но нито ни се чака, нито ни се бута при другите. Напомня ми за лошия опит от легендарния плаж „Портокали“ на Ситония, от който преди години бързо си тръгнахме по същите причини.

Директен път от призрачния град има и към друго култовo място, където със сигурност са спирали хиляди българи - таверната “5 стъпки в пясъка“. Всъщност, бяха преди години, сега морето е оставило плажче само в другата страна на заливчето, а заведенията са три. Легендарната кръчма е включвана във всички класации и затова се радва на огромен наплив. Така е и в деня, в която решаваме да я посетим отново, след като сме останали очаровани преди цели 7 години.

На обяд е претъпкано, резервацията е задължителна. Дори и да има маса, няма как тази навалица да ни хареса, затова сядаме в съседната „Замбакос“. Проверка в телефона показа, че рейтингът й е дори по-висок, което не се потвърждава от празните маси. Но така и така сме спрели на паркинга (безплатно, естествено), а и сме гладни, затова сядаме. Решението се оказва възможно най-правилното. Менюто е кратко и просто, но вкусотията е неземна, обслужването перфектно, порциите огромни, а цените - нормални!

Поръчайте пълнения калмар - всяка хапка си струва 15-те евро.

Или пък спагети с морски дарове, уау! 

Толкова за изоставения град, скрил вълшебни местенца зад пустите си улици. Ако търсите приключението, а не оживените плажове на Вурвуру, Никити, Неос Мармарас, той е вашата задължителна цел.

Изумително чист и красив български плаж привлича туристи като магнит

И побързайте. Не че има изгледи скоро да се застрои, макар че проектът редовно рестартира с продажба на виртуални къщи. Но над самото море тук-там вече се появяват разкошни бели вили. Не развалят пейзажа, но след някоя и друга година усещането за дива красота може и да изчезне.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!