logo

Българска църква, вдигната за 7 нощи под носа на турците, сбъдва желания

Българска църква, вдигната за 7 нощи под носа на турците, сбъдва желания

Изумителна история крие храмът на едно българско село, намиращо се почти на края на страната. И храмът и селото са малко познати, но всеки, който се докосне до тях, ще остане очарован от автентичната атмосфера и легендите, които ще останат завинаги в съзнанието му.

В района на днешния Ивайловград някога имало едно село на име Суганли (според други данни то се казвали Суванли или Голямо Суванли). Историята разказва, че чумната епидемия в началото на XVII век унищожава масово населението на старото село и принуждава останалите живи да се преместят на десния бряг по течението на Бяла река.

Поради гористия терен, по-малка част от тях се заселват на високото бърдо и така се основава ново село с две махали, които по-късно се оформят в две села - Горно и Долно Суванли. От 1934 година името на селото става Долно Луково.

Древно село от времето на траките и една от най-запазените български крепости пазят вековни тайни в полите на Сакар

Легендите, обаче, разкриват зад историческите факти необикновения дух на селото. Съществува красиво предание за местната църква – как тя била издигната в тежките времена на османското владичество и защо хората вярват, че тя сбъдва желания.

В началото на 1806 година от дарения, направени от местното население в село Долно Луково, е построен първият храм, наречен "Св.Св. Константин и Елена". Турците не дали разрешение за строеж на нов храм, затова хитрите местни първенци казали на бея, че ще строят обор, в който пътуващите да могат да оставят животните си за през нощта. Според легендата, тя е изградена за 7 нощи с усърдния труд на местните жители.

Погледната отвън, сградата наистина не прилича на църква, а на обор. Няма украси и обозначения. След като била завършена, обаче, властите нямали право да я бутнат. Тъй като официално това не било църква, нямало как да се издигне и камбанария. Затова хората връзвали клепално на едно дърво, което се чувало много надалеч.

До 1850 година храмът обслужва и двете махали. Дървеното клепало, окачено на един от високите дъбове до храма, възвестявало миряните за молитва. Сега клепалото липсва, но на мястото си стои дънерът на дървото, на което е било окачено то. Любопитно е, че същата година местните строят собствена черква, наречена "Св. Архангел Михаил", която можете да видите на самия център на селото.

Какво да правите, ако закъсате при пътуване в Европа? Няколко важни съвета от ЕК

Вярва се, че храмът сбъдва желания. За да стане чудото, за което се помолите, трябва да запалите две църковни свещи. Докато горят трябва да докоснете кристалния полюлей в църквата, който е донесен от Света гора. След като изречете молбата си трябва да оставите едната свещ пред иконата на Исус Христос, а другата пред Божията майка. И тогава молбата ви ще бъде чута.

Църквата "Св. Св. Константин и Елена" е обявена за архитектурен паметник, а от 1974 година е художествен паметник на културата. Тя е една от малкото, която е имала аязмо в олтара си, рядко срещан е и фактът, че в нея има две отделения за миряните - мъжко и женско.

И до днес са запазени прекрасните гравюри на иконостаса, както и уникалните рисунки на местни художници, изобразяващи сцени от Страшния съд, нарисувани направо по глинената мазилка на стените.

Долно Луково пък е живо и гостоприемно и до днес село, което посреща с уют и тайнственост, стаена в калдъръмените улички и автентичните къщи от едно време. За да стигнете там трябва да изминете 25 километра от Ивайловград в посока към гръцката граница.

 

Коментирай