Високопланинският колониален град Потоси е най-известен със своите подземни миньорски туристически обиколки, при които миньорите нетърпеливо приемат подаръци от алкохол и динамит преди да позволят на туристите да видят ужасяващите условия на своето смъртоносно работно място.
Но това, което мнозина не знаят, е, че този град някога е бил един от най-големите и богатите в света. Огромното количество сребро, добивано от близката планина Черо Рико, е това, което осигурявало средства за Испанската империя да колонизира Новия свят.
Районът на Потоси в днешна Боливия първоначално е обитаван от коренните племена чаркас и чулпас, които живеели в относителна хармония, изработвали предмети от сребро и глина, които търгували със съседните племена. Инките пристигнали през 16-и век и бързо завладели местните народи със своята военна мощ, превръщайки ги в роби, които да копаят сребро, съобщава The Culture Trip.
Легендата разказва, че императорът на инките имал намерението да направи много мини в региона, но един кънтящ глас от дълбините на земята му казал да напусне мините, предупреждавайки го, че ценният метал е предвиден за „други“. Инките нарекли града си Птойси, което означава „изскачам напред“ на кечуа – на гласа, който изскочил от планината на този ден.
Пророчеството на планината започнало да се сбъдва малко след това, когато пристигнали испанците и наложили контрола си върху региона и мините. Научили, че мястото е богато на сребро, те възприели робовладелската система на инките и принудили инките и другите останали коренни жители към робство.
С времето робите започнали да измират от изтощение и излагане на подземни газове. Испанците компенсирали като внасяли около 3000 роби от Африка, които да ги заместят. Общо били докарани около 30 000 роби, а оцелелите по-късно мигрирали към по-топли части на страната и образували днешната афро-боливийска общност.
Къде е скрито едно от последните кралства в двете Америки
В своя апогей през 17-и век Потоси (погрешно произнасяне на испанците на Птойси) бил един от най-големите градове в света. Около 200 000 души живеели там, което било повече от жителите на Лондон по това време. Населението било смесица от роби, миньори, търговци, аристократи, които пряко или косвено поддържали най-големия индустриален комплекс в света.
Среброто, изкопано от Черо Рико, представлява 60% от целия световен запас. То било в такова изобилие, че някои улици били павирани със сребърни кюлчета. Така се зародил испанския израз “vale un potosí” – нещо, което струва колкото Потоси, който се използва и днес. Многобройни грандиозни колониални сгради били издигнати в иначе хаотичния град, най-известната от които е Каса де Монеда (Кралският монетен двор).
Първият кралски монетен двор е построен през 16-и век с цел добитото сребро да бъде претопено на кюлчета и монети преди да бъде изпратено към Испания. С разрастването на мините сградата не можела да покрие търсенето и през 18-и век бил построен по-голям двор. Новата сграда, която съществува и днес, е огромна – простира се на 15 000 кв. м и има над 200 стаи. При завършването ѝ се е считало, че това е най-важната сграда в Испанската империя в Новия свят.
Но испанският контрол над Новия свят не траел вечно. 15-годишна война за независимост прехвърляла Потоси от ръцете на роялистите в ръцете на привържениците на независимостта на няколко пъти. Войната най-накрая свършила през 1825 г. с обявяване на независимост, но Потоси е оставен в руини.
Всичките му богатства били изпратени за Испания, а масовата миграция свила населението до едва 9000 души. С увеличаването на стойността на алуминия, който също е в изобилие в Черо Рико, идва кратък икономически разцвет, който е разбит със загубата на Боливия във Войната за Пасифика, където страната губи крайбрежието си и възможността за изгоден износ.
Последвалата Война за Гран Чако е също толкова опустошителна и става причина мнозина жители на Потоси да изгубят живота си, бийеки се до смърт в убийствената пустиня.
Въпреки че в Черо Рико продължават да работят миньори, които вадят останалите залежи от сребро, Потоси отдавна се е превърнал от град със сребърни улици в един от най-бедните големи градове на Боливия.
Според уругвайския журналист Едуардо Галеано, около 6 млн. души са загинали в мините на Черо Рико в нейната история. Почти всички богатства, изкопани от там, са отишли в ръцете на испанците, оставяйки боливийците с почти нищо.
Как се живее в сибирския град, който изкопава най-много диаманти от земята
Още по-лошото е, че Черо Рико скоро може да се срути, което още повече ще съсипе крехката икономика на града.
В планината има 600 мини, повечето от които изоставени, и около 100 км тунели, които са я направили отвътре като швейцарско сирене. Миньорите, които работят там, я наричат „планината, която яде мъже“.
