Процесът на урбанизация връхлита като митологична хала. Демографската криза пък руши и събаря дълголетни къщи.
Красивите български села пазят в себе си неземна хубост, спомени за народни традиции, а по мегданите още звучи гайдарска мелодия.
Несломимият български дух се трансформира обаче, в падащи зидове на пусти къщи. Обезлюдяването на селата у нас е факт и то доста тревожен. Шестмилионно население се “юрва” в големите градове, а 2 милиона от тях се установява в столицата. Богатството на българската култура – нашите села се продава на безценица.
Чужденците, пленени от българската красота на бита, я взимат за себе си.
Родопско село крие светилище, което лекува всякакви болести! СНИМКИ
Постепенно към списъка на обезлюдени села се прибавят още. Сред тях – Бумалча, Дядовци и Жерка (Кърджалийско). Природата и дъха на спокойствието, които притежават тези селища обаче съблазняват не само нашенци, решили да изберат спокойствието на планината след гурбет, а и множество чужденци. Нашите китни къщички събират под покривите си преселници, които са влюбени в този начин на живот и селския туризъм.
Лъкатушещите калдъръми и благоприятните почви за земеделски труд събират хора от цяла Европа и отвъд, именно у нас. Те преустройват начина си на живот и взаимодействат с местното население за изграждане на приветливо съжителство. Ето и няколко примера за успешна симбиоза между българския дух на селото и западните имигранти:
Лещен, Долен и Ковачевица
Тези три родопски села са сравнително близо едно до друго. Общото им население не прехвърля трицифрените числа. Но години наред се влагат общи усилия към прогрес. За “възкресението” на родния уют работят както местни предприемачи, така и чуждестранни такива.
Село Лещен се утвърждава като съвременна туристическа дестинация за вилидж и еко туризъм. Не само, че се реставрират стари падащи постройки, а и се строят нови по европейски стандарти и спадат към ново строителство-сгради. Въпреки това, те запазват битовия дух на българския народ и притежават изкусни традиционни орнаменти. Строят се землянки, в стар стил, които се пускат под наем. През всички сезони има големи групи туристи, но летният сезон е най-плодороден.
Справка в ГРАО показва, че жителите с постоянен адрес в село Лещен са едва петима. Местните казват, че през зимата тук остават само двама – баба и дядо. Ситуацията в Ковачевица и Долен е подобна, макар там населението да е от няколко десетки до двеста-триста души. Тесните улички се препълват, когато дойде отпускарския сезон. Изпълват се с глъч и усмивки. Сувенирните магазини се презареждат, а от наемните гостилници се вдига миризма на домашни гозби.
Справка в Държавен фонд земеделие показва, че европейските проекти за строителство на къщи за гости по Програмата за развитие на селските райони в Лещен са общо девет, в Ковачевица – 3 , а в Долен – 1, съобщава БТА. Местен, построил къща за гости близо до Лещен, сега прави още хижа и землянка, вкопана в склон, с всички удобства, с които смята да привлича туристи. Макар и новопостроена, къщата за гости вече е резервирана за Нова година, разказва той.
Холандски номади садят чушки в градините на с. Връв, Видинско
С това село, част от Видинска община, случаят е различен. Необитаваните къщи не са повод за размисли за туризъм, а начин на живот. Според БНТ, двама холандци случайно се натъкват на село Връв и се превръщат в единствените му обитатели. Те са привърженици на екологичния начин на живот и стоят твърдо зад каузата си да възродят селото.
Този феномен е мисия, която те споделят в социалната мрежа We are the future. По този начин се стремят да популяризират мястото и да привлекат съмишленици. Успяват да взаимодействат със съселяните си от околностите, въпреки езиковата бариера. Плановете им са за в бъдеще да си направят собствена градина и пекарна.
Село Славейково, Били Евънс от Ливърпул и заведението му
Обезлюденото габровско село става истинска сензация. Bulgaria ON AIR разказва как нашенции и чужденци обединяват усилия за първата крачка към възстановяване на красивото местенце. Освещават църквата заедно след сигнал, че е западнала без ток и разпадаща се дори. Почва установяването на изключително разнородни по националност семейства.
Българи се завръщат от чужбина, а англичани, новозеландци, руснаци и германци реставрират къщи и ги правят свои. Влюбени в рая на българските народни традиции те желаят да се заселят трайно. Най-колоритното място тук е кръчмата на “бай” Били Евънс, където се събират много националности, за да танцуват заедно.
Село Илинденци - свърталище на европейци
Красивата природа, гостоприемството на местните хора и хубавото вино водят все повече чужденци в село Илинденци. Десетки от тях намират своя пристан и оставят сърцето си тук. И не крият, че в подножието на Пирин планина се чувстват истински свободни. Заради това са изоставили домовете си в своята родина. Сменили са ги с къщи в населеното място, известно с лозята, виното си и скулптурния парк.
Най-многобройна е руската колония. Пет семейства са съселяни на местните жители, други две в скоро време ще им правят компания. Чуждата колония се допълва от две английски и едно германско семейство. „Няма как да знаем всички чужди езици, но с помощта на вълшебното ни вино намираме общ език. Отношенията ни са прекрасни, приехме ги с отворени сърца. Радваме се, че са избрали Илинденци за свой дом”, споделят хората в селото, пише Kmeta.bg.
Най-добрата реклама за Илинденци са двама англичани – съпрузите Дарел и Каръл. Те заживели тук през 2006 година. Но през 2014 г. техни близки, които пребивават във великотърновско село, им предложили да се преместят там. Не им се тръгвало, но заради приятелите си поели натам. Продали дома си на руснаци. Бързо обаче разбрали, че без това село не могат: „Ние опознахме България, за да научим, че Илинденци е най-красивото селище. Сега си търсим нов дом тук, ще донесем багажа си, кметът ще го остави на първо време в училището. Нито хората, нито природата във Великотърновско са такива, каквито са тук”, споделят англичаните.
Това красиво българско село има само 7 жители и е създадено преди близо 500 г. СНИМКИ
Малко по малко българското село отваря гърди, за да диша отново, но за жалост го лекуват чуждестранни авантюристи, а ние не осъзнаваме нашенското изобилие от блага. Промяната е трудна, тъй като всеки млад човек има нужда от богатите възможности, които предлага големият град.
