Дълбоко в джунглата, на повече от 1000 км от Киншаса – столицата на Демократична република Конго, се намира разпадащият се град Гбадолите, дом на близо 200 000 души. Преди 50 години той бил малко селo с едва 1500 глинени къщи.
Той дори не бил отбелязан на картата докато Мобуту Сесе Секо не станал президент на страната. За едно десетилетие Гбадолите се превърнал в процъфтяващ град с летище, петзвездни хотели, супермаркети, болници с модерно оборудване и палат за Мобуту. Всичко това днес е в руини и погълнато от джунглата.
Как възпитават децата си в Африка
Авторитарният държавен глава на Демократична република Конго (наричана по негово време Заир) Мобуту идва на власт през 1965 г. след безкръвен преврат. По време на своя режим, продължил три десетилетия, той натрупва огромно лично богатство. Възползвайки се от напрежението между САЩ и СССР по време на Студената война той получава значителна подкрепа от Запада и неговите международни организации като МВФ, които щедро го финансирали, въпреки нарушаването на човешките права и неконтролируемата инфлация.
Нивото на корупция било умопомрачително. Според най-консервативните иценки той откраднал 5 млрд. долара от хазната на страната си, но други източници сочат цифри от порядъка на 15 млрд, пише Amusing Planet. Той притежавал луксозни имения по света, наслаждавал се на дълги пътувания в чужбина, шопинг турове до дестинации като „Дисниуърлд“ и Париж с голям брой роднини и придворни на борда на чартърни полети с „Боинг“ 747 и „Конкорд“.
Сред имотите му имало замък в Испания от 16-и век, дворец с 32 стаи в Швейцария и резиденции в Париж и на Френската Ривиера, в Белгия, Италия, Бряг на слоновата кост и Португалия.
Най-големият символ на неговото богатство, обаче, бил много по-близо до дома – в Гбадолите. Това отдалечено село на границата с Централноафриканската република било превърнато в луксозен град, често наричан „Версай в джунглата“. Тук Мобуту построил три мраморни двореца, мотел със 100 стаи, управляван от семейството му, летище с разширена писта, специално пригодена за „Конкорд“, както и ядрен бункер, който може да приюти 500 души.
Имало сателитна чиния, която доставяла цветна телевизия и телефонни услуги. Здравните грижи се осигурявала от болница, управлявана от германци, и имало дори и фабрика за бутилиране на „Кока-кола“.
Дейвид Смит разказва за „Гардиън“: „Неговият частен дворец, на 7 мили извън град Кавеле, бил пълен с картини, скулптури, стъклопис, мебели като на Луи XIV, мрамор от Карара в Италия и два басейна с високоговорители, свирещи любимите му грегориански мотиви или класическа музика. Бил е домакин на много бурни нощи с шампанско, сьомга и друга храна, сервирана на подвижна лента от конгоански и европейски майстор-готвачи“.
Мобуту приел много височайши особи в частната си резиденция като Папа Йоан Павел II, краля на Белгия, френския президент Д‘естен, генералния секретар на ООН Бутрос Бутрос Гали, самопровъзгласилия за император на Централноафриканската република Жан-Бедел Бокаса, петролния магнат Дейвид Рокфелер, директора на ЦРУ Уилям Кейси и т.н.
По време на Студената война Мобуту помагал да се противостои на СССР в Африка, но след като тя приключила и съюзът се разпаднал, САЩ и Запада повече нямали желание да го финансират. Вместо това те започнали да го притискат да демократизира режима си.
През 1996 г. страдащият от рак Мобуту заминал за Швейцария да се лекува. В това време бунтовници се въоръжили и с помощта на съседни правителства свалили режима му. Армията му почти не се съпротивлявала. Мобуту избягал в Того, след това в Мароко, където починал на 66 години.
Почувствайте се като раджа в този уникален хотел на 5 века СНИМКИ
Дворците на диктатора в Гбадолите били оглозгани от бунтовниците. Те разбивали мебелите, късали копринените завеси и откраднали всичко ценно. Сега много от постройките дори нямат покрив. Фабриката на „Кока-кола“, която някога осигурявала работа на 7000 души, била затвора и превурната в логистична база на ООН.
Гбадолите сега е само сянка на някогашния си образ. Джунглата си е върнала обратно територията. Колони в римски стил се показват от дърветата, огромни паднали делви и декоративно езеро са обвити в растения, а басейните са пълни със зелена тиня.
Петзвездният Мотел Нзекеле сега е занемарен и очукан, но все още е отворен за бизнес. Празното кино е с разпрани седалки и дупки там, където били прожекторите. Летището е като цяло неработещо като само два или три малки самолета на ООН идват тук през седмицата.
