По света има безброй храмове, посветени на Свети Георги. Светецът е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. Покровител е на Англия и Грузия.
В православието Свети Георги е един от най-почитаните светци. Без съмнение у нас той е най-популярният. Той е войн, защитник на слабите, борец за вярата, който вдъхновява обикновените вярващи и им носи надежда.
Българските църкви, носещи името на Свети Георги, са много и са пръснати из цялата страна. Някои са построени от българи, но други са наследени още от времето на Римската империя.
Каква е историята на потопената църква, за която цяла България говори
Една такава църква е сгушена в самото сърце на столицата София. Тя има бурна история, в нея са се случили чудеса, а учените години наред се опитват да разкрият загадка, свързана с нейното построяване.
(Снимка: Уикипедия)
Ротондата „Свети Георги“ се намира в центъра на София, във вътрешния двор на президенството, в непосредствена близост до крепостните стени на антична Сердика. Въпреки централното си място, човек може лесно да я пропусне, тъй като е обградена от административните сгради, строени през комунистическия период.
Всъщност ротондата е най-старата почти изцяло запазена сграда в София. Построена е като част от античен обществен комплекс през IV век от самия император Константин.
Църквата е част от по-голям археологически комплекс. Зад апсидата се намират част от някогашна римска улица със запазена канализация, основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда и на по-малки сгради.
И до днес учените не могат да заявят категорично какво е било предназначението на сградата. Едната от сградите има римска отоплителна система „хипокауст“. Плочките, повдигащи пода, могат да се видят и днес.
Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец, където е бил дворецът на император Константин Велики.
Първоначално учените мислели, че това е римска баня. След това установили, че това, което смятали за хипокауст, било съоръжение срещу високите подпочвени води.
Пред сградата имало басейни с вода. В турски източници се говори за „чудотворен кладенец” източно от ротондата, който бил отдавна познат. Въз основа на това някои историци са на мнение, че това аязмо е съществувало още от древността, а ротондата „Свети Георги” е била сградата, в която се е пренасяла чудодейната вода и от която хората са могли да черпят, съобщава радио „България“.
Основните съвременни хипотези са, че сградата е строена като мавзолей или мартирион или като церемониална зала. Тя е превърната в църква през VI век.
От същото време се предполага, че църквата носи името на св. великомъченик Георги, пострадал в Мала Азия през III век при имп. Диоклетиан (284-305 г.). По това време подвигът на светеца-мъченик бил доста пресен.
С Ротондата е свързан един от църковните събори – Сердикийският (343 г.). В този събор взели участие множество епископи от тогавашния източен и западен християнски свят. Съборът потвърдил Никейския символ на вярата, оправдал св. Атанасий Александрийски и низвергнал последователите на арианската ерес.
Куполът, както и сводовете на страничните помещения са паднали и дълги години е била в руини. Историци предполагат, че това е станало при нашествията на готите в края на IV и на хуните през V век. По вероятно е, сградата, както и много други да е станала жертва на земетресение, като това от 518 година. Едва в Х век, когато Сердика е вече в границите на Първото българско царство, сградата е възстановена като храм, наново изписана и по-късно провъзгласена за митрополитска църква.
Известно е, че там са били съхранявани мощите на бай-големия български светец – Свети Иван Рилски. Според едно предание, те излекували византийския император Мануил I Комнин.
Мощите са заграбени от унгарците в 1183 г., по времето на крал Бела III, когато сърби и маджари нахлуват в Средец, разрушават и разграбват града. След кратко пребиваване в столицата Естергом, където католическият епископ онемял, след като се отнесъл непристойно с тях, те са върнати в България през 1187 г.
Мощите се озовали за втори път в храма при пренасянето им от Търново в Рилския манастир през 1469 г. В Ротондата мощите на светеца били изложени на поклонение в продължение на шест дена. По това време църквата е била и митрополитска катедрала, в която се намирали мощите и на сръбския св. крал Стефан Милутин, информира svgeorgi-rotonda.com.
Църквата оцеляла след османското нашествие. Според източниците, през 16-и век по времето на султан Селим I е превърната в джамия, наречена Гюл-джамаси. Античните стенописи били покрита с бяла мазилка, върху която били изрисувани растения.
След След Освобождението на България от османско владичество Ротондата била изоставена и занемарена. Едва при смъртта на Александър Батенберг тя била пригодена за временен мавзолей, в който били поставени тленните му останки докато бъдат пренесени в специално построения за него мавзолей през 1898 г.
Чак през 1915 г. Ротондата била изчистена от всичко, прибавено в нея при превръщането ѝ в джамия, било съборено минарето, вътрешната мазилка била изчистена и се открила средновековната живопис състояща се от три пласта.
Манастирът-крепост с тайнствена история и страшни стенописи
Частично са запазени пет слоя стенописи и един орнаментален от времето, когато сградата е превърната от турците в джамия. Изображението на Архангел Михаил, изписано през X в. в източната страна на свода впечатлява с изразната си сила.
В наши дни храмът е действащ и в него се извършват ежедневни служби. Той е патронен храм на Българската войска – в него ритуално се освещават бойните знамена.
